Виртуалният секс – евтиния и удобство или страх от реалността?

Катя ПЕНЕВА, любовен терапевт: Вместо смисъл и дълбочина в живота си търсим повече количествени преживявания

„Ти правиш ли виртуален секс? Хората са в това приложение, за да се забавляват.“
Убедена съм, че на много от вас е бил задаван този въпрос. Лятото тепърва започва, а виртуалното пространство сякаш е препълнено с повече туристи, отколкото топлите пясъци на прохладното море. Летни, фриволни, разсъблечени. По морските алеи на курортите ще видите повече млади хора, които са потънали в телефоните си, отколкото влюбени двойки, които си говорят нежно един на друг. Очевидно социалните мрежи дотолкова са завладели ежедневието, че немалко хора се страхуват да се изправят очи в очи и да се запознаят лично. Но затова експлоатирането на най-смелите еротични желания в мрежата е безпроблемно. Няма излишни въпроси и очаквания, няма разочарования. Липсват болести, забременяване, неприятни миризми. Няма и чувство за вина, угризения, че си изневерил на партньора си. Минутите са ни ценни. Всяка една емоционална връзка иска време. Време, за да сме заедно, време за да се любуваме на природата, време, за да споделяме нощите си. Твърде много време за вложения със съмнителни ползи. Във виртуалния секс получаваме удоволствие, без да правим ненужни финансови разходи. „Със съпругата ми бяхме много щастливи преди да се срещнем на живо и да заживеем под едни покрив“ – в кабинета ми сподели млад мъж.
Бързи срещи, бързо щастие, повърхностна радост. Няма излишни въпроси, битовизмите не крещят от ъглите на жилището. Печалба в казиното, лов на самотни души в нета, всичко онова, което може да донесе кратковременна радост, но в същото време и да изпразни живота ни от смисъл. От онова пълноценно щастие, в което можеш да преживееш с другия с всичките сетива на тялото и душата си. Защото щастието не е изолирано постижение, а динамичен процес.
Любовта ни към другия, желанието ни към него зависи все по-малко от качествата и отношенията, които създаваме помежду си във времето отколкото от количеството на еротичния словесен коктейл, с който заливаме въображаемата личност във виртуалното пространство. Там в него няма нужда постоянно да се доказваш и да развиваш личността си посредством контакта си с другия. Получаваш неговата симпатия в насипно състояние на момента, като топла храна от витрината на треторазряден квартален супермаркет. Твърде лесен стана животът ни за употреба и вместо смисъл и дълбочина в краткия си земен път търсим повече количествени преживявания, с които да попълним зейналите екзистенциални празнини от истински стойностни и чувствени взаимоотношения. Отношения, които са устояли във времето и са доказали своето качество и здравина, но не винаги са ни носили опиянение на момента.
Във въображението ни винаги съществуват много възможности за удоволствие, за прекарване на свободното време, за професионална кариера, но изведени в реалността, те се претопяват, за да остане най-качественият избор. В ежедневието си не разполагаме с алтернативи, чрез които да намалим неудовлетвореността си. Но виртуалното пространство го предлага, то винаги ни е под ръка. Кратки срещи, с кратки мечти, виртуални ласки с нереален секс. Всичко започва лесно, продължава за минути безобидно, за да свърши с едно кликване върху кръстчето на прозореца на любовното приложение. И така, ден след ден, минута след минута копнеем за поредния звуков сигнал, който да ни извести харесване в някоя мрежа. Така животът ни минава безобидно, без излишни рискове и ненужни емоции. Тихо и кротко като в отдавна пресъхнало корито на буйна река. Няма какво да ни тегли напред, няма и какво да ни напоява. Няма да можем и да се удавим в пропуснатите ползи на фалшивото, нереално, виртуално, качество на забравения вкус на истинската пълноценна любов. Не защото я няма и не съществува, а защото ние сме я превърнали в пиксели на електронни изображения, в битове и байтове на послания, с които само прикриваме самотния си живот.