Катя ПЕНЕВА: Да се доверим на интуицията си да вникнем в потребността си за близост

Трябва да има причина да сме заедно.
Трудно се влюбваме, желаем среща с някого, който да разпали угасналите ни чувства, предпазливи и недоверчиви сме. А когато трябва да направим и крачка напред, за да излезем от варовиковото покритие на собственото си вкаменено мислене, предпочитаме да ваем ръкотворни паметници на личността си, отколкото да дадем воля на емоционалните си потребности от близост и любов. В най-магичните си преживявания търсим логика. Условия и причини, които да формират следствие и да доведат до определено събитие. Желаем среща, но не сме готови за път!
Искаме да запалим огън в душата си, но тя е изпепелена от поредица неуспешни връзки и всяка нова искра гасне от тежкия товар на разочарованията ни. Пушекът е повече, а топлината не достига, за да стопли премръзналите ни мисли. Сякаш искаме предварително да фиксираме и да набележим логиката, по която трябва да се случват определени събития, за да имат желания от нас резултат. И ако за да се запалят и горят мокрите дърва, се изисква по-голямо количество топлина, то в нашата любов се нуждаем от човек, който е носител на онази емоционална енергия, която да компенсира разочарованията ни и да ни влее нова сила и желание за общо бъдеще и нови хоризонти. Практически и теоретично събитието да бъдем заедно и да се обичаме е неизчисляемо, защото не всеки процес има причинно-следствена логика.
Ние по-скоро търсим основание да начертаем траекторията на важно събитие, което има пряко отношение към изпразнения ни от емоции и смисъл живот. Желаем да създадем поводи, които да отключат причини и да доведат до преживяване на влюбване и споделяне на нежни чувства. Така съзнателно създаваме проблем, който генерира напрежение, в което влагаме по-голямо усилие, което ни създава усещане за целесъобразност и оправдава допускането на грешки. Ние се нуждаем от това да контролираме спонтанните си емоции на любов и еротично преживяване към другия. Да държим сметка за неопределеността, която може да разтърси и обърка подредения ни свят и да предизвика хаос, в който мисълта за любимия да ни изважда от вкаменелите стереотипи на духовното ни капсулиране. Но все пак сме човешки същества, а не програмирани латерни и можем да се доверим на интуицията си да вникнем в потребността си за близост, без да я заключваме в категории или в матрицата на собственото ни съзнание. Защото няма наука, която да изчисли и да измери нивата на взаимното ни привличане и желание един към друг. И колкото и да се опитваме да програмираме мелодията на партньорските си отношения върху ограниченото пространство на интелектуалното си петолиние, толкова по-глухи и емоционално неграмотни, фалшиви ставаме, опитвайки се да свирим върху тънките струни на душите си. И вместо да се настройваме за всяка наша предстояща среща с нетърпение и желание и да откриваме необятния си вътрешен потенциал, ние продължаваме да натискаме познатите клавиши на заучената си несигурност, в която търсим причина вместо повод за среща.