Уважаеми читатели!

В рубриката „Изкуството да живеем“ ще можете да намерите отговори на вълнуващи ви въпроси за живота и отношенията в семейството и извън него, за точките и многоточията в тези отношения, за посоките и начините да намерим себе си. Във всеки брой на вестника психологът и любовен психотерапевт Катя Пенева ще публикува свои тематични статии и ще отговаря на ваши въпроси.
Ако даден материал ви хареса или ви е бил полезен, можете да го споделяте със своите приятели в социалните мрежи. Свои въпроси можете да задавате на Катя Пенева и на нейния имейл адрес: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.. Най-интересните от тях ще бъдат публикувани на страниците на вестник „Компас“.

Въпросът днес: Къде отива любовта след време?

Катя ПЕНЕВА: Да сме заедно не само в материалното си битие, но и в духовното

Животът ми е пълен с трудности и предизвикателства. С каквото и да се захвана винаги успявам. Имам прекрасно семейство, жена и деца, които обичам, но чувствам, че мен никой не ме обича и желае. Животът ми се е свел до работата, разходка на кучето, семейна вечеря, почивка в чужбина. Липсва ми искрица от огън в живота, искам тръпка, искам приключение.
Къде отива любовта?
Имало едно време щастие, то било много самотно. Никой не го искал. Хората бързо му се насищали и увлечени в грижите си, го прогонвали. Било им излишно. Любовта също била изтъркано, остаряло понятие за човешката ненаситност, затова я превръщали в луксозна почивка, скъпа кола. А когато круизът приключвал, любовта бивала изхвърлена в килера със старите вещи. Тогава тя си събирала багажа и огорчена и недоoценена, напускала дома. И така веднъж в дългия път на своето страдание се срещнали отпъдената Любов и нараненото Щастие. Запознали се и се влюбили един в друг и си обещали никога да не се разделят. И така до ден днешен.
Когато любовта в един дом се пропъди, с нея си отива и щастието. В над 90% от двойките по света и щастието, и любовта са си отишли, преминавайки етапите на охладняване, равнодушие, а понякога стигайки и до омраза. За много от нас е много по лесно да се печелят пари, отколкото да се запазят най-скъпите дарове на чувствата. Хората считат, че са жертва на обстоятелствата или, че просто нямат късмет, виновни са не те, а любовта, която си е отишла. Чувстват, че се нуждаят от промяна. Нова прическа, добър външен вид, нова работа или скъпо бижу, паралелна връзка. И винаги след такива промени отново преживяват нещастие, но в нови дрехи и различен декор. Ако коренът на проблема е един и същ, то няма как да израсне различно растение и цветът ще падне преди да е бил оплоден. В отношенията си често следваме своя шаблон.
Ние сме всеотдайни, нежни, отзивчиви към необходимостта на другия по-начин, по който считаме, че можем да задоволим всички негови потребности и все повече неглижираме своите желания. Увлечени в това да се харесаме на другия, забравяме собствените си нужди. Желаната любов прецеждаме през собствената си оценка за липсващото на партньора ни, а не през нашето искрено желание, което очевидно се разминава с това на любимия съпруг. Така давайки повече, отколкото можем да получим, често подценяваме себе си. А никой няма да даде по-висока цена за дадена стока, отколкото е поискал продавачът.
Подаряваме всеотдайност, грижи, труд без да получим необходимата равностойност в уважение и приемане, в заслужено заработена отплата – любов. И така се завъртаме в омагьосания кръг на семейния живот. От сутрин до вечер работим за насъщното удоволствие, за благодарност, която измерваме с материални средства и физически труд. Нахранени сме, но оставаме неутолени в любовта си. Защото сме далеч от извора на онова щастие, което блика от споделената ни нежност. От това да сме заедно не само в материалното си битие, но и в духовното, в което да споделяме преливащата любов и да поим жадното си щастие взаимно.