ИЗКУСТВОТО ДА ЖИВЕЕМ: Как да излезем от състоянието на вечно недоволство от живота?
- 19 Апр 2019
- kompasbg
беседи за любовта и другите неща от живота
Уважаеми читатели!
В рубриката „Изкуството да живеем“ ще можете да намерите отговори на вълнуващи ви въпроси за живота и отношенията в семейството и извън него, за точките и многоточията в тези отношения, за посоките и начините да намерим себе си.
Във всеки брой на вестника психологът и любовен психотерапевт Катя Пенева ще публикува свои тематични статии и ще отговаря на ваши въпроси. Ако даден материал ви хареса или ви е бил полезен, можете да го споделяте със своите приятели в социалните мрежи. Свои въпроси можете да задавате на Катя Пенева и на нейния имейл адрес: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.. Най-интересните от тях ще бъдат публикувани на страниците на вестник „Компас“.
Въпросът днес: Как да излезем от състоянието на вечно недоволство от живота?
Катя ПЕНЕВА: Не е необходимо да променяме нашите желания, достатъчно е да променим собствената си нагласа към реализираните си мечти
Българите сме постоянно намръщени. Когато вали дъжд, ни е мрачно и сме тъжни, когато вали сняг, ни е студено, когато се зададе есен, ни е потиснато, защото идва зимата. Пече ли слънце, ни е горещо и лъчите му ни заслепяват. Зелената трева и нацъфтелите дървета не забелязваме, защото сме твърде ангажирани с работа. В живота ни винаги липсва петият сезон на щастието. Сякаш сме родени, за да бъдем нещастни. Винаги имаме повече изисквания към себе си, а желанието ни да се чувстваме по-добре никога не спира.
Копнежът ни е този, които ни мотивира да даваме всичко от себе си, за да постигнем повече за собствения си комфорт и удоволствие. Точно тези наши желания са двигателят на нашата мотивация. Те ни дават енергията да вървим напред и да се развиваме като личности, но в същото време те са тези, които ни правят и най-нещастните хора на света. Нашият мир се крепи именно на постигането на точно това равновесие между това, което имаме и това, което нямаме. Но аз си мисля за причините, които ни правят нещастни и на основаващите се последствия от тях, които ни дават щастие във вечната ни битка да преживяваме единствено и само удоволствие. Считаме, че ако сменим партньора си, ако имаме по-добра работата, ако си купим ново жилище, ако си позволим скъпа почивка, перманентното ни чувството на неудовлетвореност ще ни напусне. Но то никога не си отива от нас. Без значение в каква среда се намираме, не можем да бъдем постоянно щастливи.
Смятаме, че промяната ще ни донесе щастие и полагаме неистови усилия, за да постигнем желанията си, но тъкмо когато имаме това, за което сме работили усилено, ние преживяваме поредното си разочарование. Не е необходимо да променяме нашите желания, достатъчно е да променим собствената си нагласа към реализираните си мечти. Но тогава навярно ще спрем да мечтаем? Това, което имаме и това, от което реално се нуждаем, е жертва на нашия конфликт. Ние не се борим, за да оцеляваме, а за да постигаме повече и повече в живота си. Ако не работим усилено, тогава ще се чувстваме безделници и никому ненужни. Но дори и да изкачим най-високия връх, то ще го направим не за да търсим храна, а за да удовлетворим потребността си за постижение. Личният ни стремеж е този, който движи света, но и ни носи недоволство. Недостатъкът на амбицията е точно това, което го прави и толкова силен.
Ние никога не можем да бъдем себедостатъчни. Амбицията позволява на хората да доминират във всички други форми на живот, но тревогата ни е в това, че постоянно сме на емоционална бягаща пътека в търсене на постижения. Това състояние се нарича хедонизъм. Без значение какво притежаваме, трябва да постигнем повече, за да поддържаме едно и също ниво на удовлетвореност. Това е като да вървите към хоризонта. Имате постоянен напредък, но никога не се приближавате. И така, колкото и да консумираме, винаги ще си оставаме гладни. А за да имаме още, ще трябва да се трудим повече. Нуждаем се от това да бъдем вечно неспокойни. Да, истинският смисъл на живота ни е в това да бъдем постоянно недоволни и въпреки всичко да се опитваме да бъдем щастливи от това, че сме се справили с поредното предизвикателство в живота си. А когато отново се почувстваме нещастни, нека да се обърнем към личната си потребност да бъдем доволни не от имането си, а от това, което можем да дадем на хората, за да бъдат по-радостни и да живеят в един свят, в който не мерим постиженията си с щастие, а с удоволствието да сме заедно и ако e възможно - да се обичаме.
Уважаеми читатели!
В рубриката „Изкуството да живеем“ ще можете да намерите отговори на вълнуващи ви въпроси за живота и отношенията в семейството и извън него, за точките и многоточията в тези отношения, за посоките и начините да намерим себе си.
Във всеки брой на вестника психологът и любовен психотерапевт Катя Пенева ще публикува свои тематични статии и ще отговаря на ваши въпроси. Ако даден материал ви хареса или ви е бил полезен, можете да го споделяте със своите приятели в социалните мрежи. Свои въпроси можете да задавате на Катя Пенева и на нейния имейл адрес: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.. Най-интересните от тях ще бъдат публикувани на страниците на вестник „Компас“.
Въпросът днес: Как да излезем от състоянието на вечно недоволство от живота?
Катя ПЕНЕВА: Не е необходимо да променяме нашите желания, достатъчно е да променим собствената си нагласа към реализираните си мечти
Българите сме постоянно намръщени. Когато вали дъжд, ни е мрачно и сме тъжни, когато вали сняг, ни е студено, когато се зададе есен, ни е потиснато, защото идва зимата. Пече ли слънце, ни е горещо и лъчите му ни заслепяват. Зелената трева и нацъфтелите дървета не забелязваме, защото сме твърде ангажирани с работа. В живота ни винаги липсва петият сезон на щастието. Сякаш сме родени, за да бъдем нещастни. Винаги имаме повече изисквания към себе си, а желанието ни да се чувстваме по-добре никога не спира.
Копнежът ни е този, които ни мотивира да даваме всичко от себе си, за да постигнем повече за собствения си комфорт и удоволствие. Точно тези наши желания са двигателят на нашата мотивация. Те ни дават енергията да вървим напред и да се развиваме като личности, но в същото време те са тези, които ни правят и най-нещастните хора на света. Нашият мир се крепи именно на постигането на точно това равновесие между това, което имаме и това, което нямаме. Но аз си мисля за причините, които ни правят нещастни и на основаващите се последствия от тях, които ни дават щастие във вечната ни битка да преживяваме единствено и само удоволствие. Считаме, че ако сменим партньора си, ако имаме по-добра работата, ако си купим ново жилище, ако си позволим скъпа почивка, перманентното ни чувството на неудовлетвореност ще ни напусне. Но то никога не си отива от нас. Без значение в каква среда се намираме, не можем да бъдем постоянно щастливи.
Смятаме, че промяната ще ни донесе щастие и полагаме неистови усилия, за да постигнем желанията си, но тъкмо когато имаме това, за което сме работили усилено, ние преживяваме поредното си разочарование. Не е необходимо да променяме нашите желания, достатъчно е да променим собствената си нагласа към реализираните си мечти. Но тогава навярно ще спрем да мечтаем? Това, което имаме и това, от което реално се нуждаем, е жертва на нашия конфликт. Ние не се борим, за да оцеляваме, а за да постигаме повече и повече в живота си. Ако не работим усилено, тогава ще се чувстваме безделници и никому ненужни. Но дори и да изкачим най-високия връх, то ще го направим не за да търсим храна, а за да удовлетворим потребността си за постижение. Личният ни стремеж е този, който движи света, но и ни носи недоволство. Недостатъкът на амбицията е точно това, което го прави и толкова силен.
Ние никога не можем да бъдем себедостатъчни. Амбицията позволява на хората да доминират във всички други форми на живот, но тревогата ни е в това, че постоянно сме на емоционална бягаща пътека в търсене на постижения. Това състояние се нарича хедонизъм. Без значение какво притежаваме, трябва да постигнем повече, за да поддържаме едно и също ниво на удовлетвореност. Това е като да вървите към хоризонта. Имате постоянен напредък, но никога не се приближавате. И така, колкото и да консумираме, винаги ще си оставаме гладни. А за да имаме още, ще трябва да се трудим повече. Нуждаем се от това да бъдем вечно неспокойни. Да, истинският смисъл на живота ни е в това да бъдем постоянно недоволни и въпреки всичко да се опитваме да бъдем щастливи от това, че сме се справили с поредното предизвикателство в живота си. А когато отново се почувстваме нещастни, нека да се обърнем към личната си потребност да бъдем доволни не от имането си, а от това, което можем да дадем на хората, за да бъдат по-радостни и да живеят в един свят, в който не мерим постиженията си с щастие, а с удоволствието да сме заедно и ако e възможно - да се обичаме.
