ИЗКУСТВОТО ДА ЖИВЕЕМ – беседи с психолога: Умора от самия себе си. Как да продължим нататък?
- 18 Фев 2019
- kompasbg
Уважаеми читатели!
В рубриката „Изкуството да живеем“ ще можете да намерите отговори на вълнуващи ви въпроси за живота и отношенията в семейството и извън него, за точките и многоточията в тези отношения, за посоките и начините да намерим себе си.
Във всеки брой на вестника психологът и психотерапевт Катя Пенева ще публикува свои тематични статии и ще отговаря на ваши въпроси. Ако даден материал ви хареса или ви е бил полезен, можете да го споделяте със своите приятели в социалните мрежи. Свои въпроси можете да задавате на Катя Пенева и на нейния имейл адрес: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.. Най-интересните от тях ще бъдат публикувани на страниците на вестник „Компас“.
Въпросът днес: Умора от самия себе си. Как да продължим нататък?
Катя ПЕНЕВА: Ние не се уморяваме толкова от себе си, колкото от постоянното си желание да водим интересен и динамичен живот
В зимния сезон все повече ми се случва да чувам хора, които да ми споделят, че се чувстват уморени, уморени от работата си, от ангажиментите си и най-вече от постоянно препускащото време. Искаме да имаме всичко, да печелим много пари, да сме здрави, да сме щастливи и още все по-трудни неща. Всеки изисква, изстисква от нас да даваме повече, на работа и у дома. Бързаме от ранни зори и в малките часове, денят не ни достига, за да си поемем спокойна глътка въздух. И все копнеем за почивка или поне за време за себе си. Лукс, който в преследването на далечни и трудни цели все по-малко можем да си позволим.
Светът, в който живеем, често ни се струва едно сиво място, което ни изпива силите, неблагодарен e и рядко ни възнаграждава, защото сме се разпръснали на сто места, инвестираме време във всичко, което ни се вижда интересно и полезно. Уморени сме един от друг, от лъжите, които изричаме, от несигурността, от която сме обкръжени. Не ни харесва животът, който водим, но сме твърде уплашени, за да започнем всичко отначало. Трябва да поемаме рискове, но ни е страх от потенциалния провал. Неудовлетвореността и негативните ни преживявания са сякаш тези, които най-много ни изтощават. Давам си сметка, че не е възможно всеки ден да се чувстваме вдъхновени и обнадеждени от случващото се с нас, но трудностите в личен и професионален план, точно тези, които се опитваме да отстраним от пътя си, правят живота ни пълноценен и го изпълват с приключения. Обикновено човек се чувства уморен, когато се опита да направи някаква промяна или да постигне нещо голямо и значимо. Това усещане обикновено идва не само от системните усилия, които сме полагали във времето, но и от насъбралите се негативни емоции.
Преживяваме разочарование, когато чувстваме, че трудът, които полагаме, не е достатъчен, за да постигнем мечтаното от нас. Желанието ни да се усъвършенстваме е тест за издръжливостта ни. Да развиваш себе си е болезнен процес и не винаги е свързан с приятни емоции. Колкото повече човек нагазва в дълбочините на определено познание, толкова повече има усещането, че не може да стигне до края на започнатото от него дело.
Изпитваме вина. Никога не сме достатъчно силни или не правим точно това, което се изисква от нас. Упрекваме себе си, че не сме достатъчно кадърни. Трудно се съсредоточаваме, разсеяни сме, сякаш се притесняваме, че каквото и да направим, нещата не се получават точно така, както ние го искаме. Имаме усещане за малоценност, отчуждаваме се от другите. В желанието си да постигнем повече ние се стремим да полагаме повече труд и несъзнателно се изолираме от хората около нас, преставаме да контактуваме с приятелите си и не създаваме социални контакти, което допълнително ни създава неприятно чувство за самота. В такива моменти човек няма и пълноценен сън, тъй като съзнанието му е заето единствено с мисълта за случващото се в личен план. Има немалко хора, които прибягват и до злоупотреба с алкохол. Чашката концентрат може да успокои положението за кратко, но не може да реши цялостните ни трудности в търсенето на по-широка перспектива.
Много опасно е в такива моменти човек да не се отчая, до степен да се откаже от всичко започнато. Умората и изтощението е възможно да са най-големи метри преди самия финал. Добре е да си даваме сметка за това и да си отделим време за малко почивка. Да потърсим приятели, на които да споделим и да потърсим подкрепа от близките си. Ние не се уморяваме толкова от себе си, колкото от постоянното си желание да водим интересен и динамичен живот, който ни помага да натрупваме личен опит и успехи, които повишават личната ни самооценка. Най-добрият начин да продължим напред е да погледнем на пожелаваното от нас не като към непреодолимо препятствие, което ни плаши до смърт и ни изпълва с отегчение, а като нещо интересно и забавно, което може да обогати още живота ни през знанията и опита, който ще ни донесе.
В рубриката „Изкуството да живеем“ ще можете да намерите отговори на вълнуващи ви въпроси за живота и отношенията в семейството и извън него, за точките и многоточията в тези отношения, за посоките и начините да намерим себе си.
Във всеки брой на вестника психологът и психотерапевт Катя Пенева ще публикува свои тематични статии и ще отговаря на ваши въпроси. Ако даден материал ви хареса или ви е бил полезен, можете да го споделяте със своите приятели в социалните мрежи. Свои въпроси можете да задавате на Катя Пенева и на нейния имейл адрес: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.. Най-интересните от тях ще бъдат публикувани на страниците на вестник „Компас“.
Въпросът днес: Умора от самия себе си. Как да продължим нататък?
Катя ПЕНЕВА: Ние не се уморяваме толкова от себе си, колкото от постоянното си желание да водим интересен и динамичен живот
В зимния сезон все повече ми се случва да чувам хора, които да ми споделят, че се чувстват уморени, уморени от работата си, от ангажиментите си и най-вече от постоянно препускащото време. Искаме да имаме всичко, да печелим много пари, да сме здрави, да сме щастливи и още все по-трудни неща. Всеки изисква, изстисква от нас да даваме повече, на работа и у дома. Бързаме от ранни зори и в малките часове, денят не ни достига, за да си поемем спокойна глътка въздух. И все копнеем за почивка или поне за време за себе си. Лукс, който в преследването на далечни и трудни цели все по-малко можем да си позволим.
Светът, в който живеем, често ни се струва едно сиво място, което ни изпива силите, неблагодарен e и рядко ни възнаграждава, защото сме се разпръснали на сто места, инвестираме време във всичко, което ни се вижда интересно и полезно. Уморени сме един от друг, от лъжите, които изричаме, от несигурността, от която сме обкръжени. Не ни харесва животът, който водим, но сме твърде уплашени, за да започнем всичко отначало. Трябва да поемаме рискове, но ни е страх от потенциалния провал. Неудовлетвореността и негативните ни преживявания са сякаш тези, които най-много ни изтощават. Давам си сметка, че не е възможно всеки ден да се чувстваме вдъхновени и обнадеждени от случващото се с нас, но трудностите в личен и професионален план, точно тези, които се опитваме да отстраним от пътя си, правят живота ни пълноценен и го изпълват с приключения. Обикновено човек се чувства уморен, когато се опита да направи някаква промяна или да постигне нещо голямо и значимо. Това усещане обикновено идва не само от системните усилия, които сме полагали във времето, но и от насъбралите се негативни емоции.
Преживяваме разочарование, когато чувстваме, че трудът, които полагаме, не е достатъчен, за да постигнем мечтаното от нас. Желанието ни да се усъвършенстваме е тест за издръжливостта ни. Да развиваш себе си е болезнен процес и не винаги е свързан с приятни емоции. Колкото повече човек нагазва в дълбочините на определено познание, толкова повече има усещането, че не може да стигне до края на започнатото от него дело.
Изпитваме вина. Никога не сме достатъчно силни или не правим точно това, което се изисква от нас. Упрекваме себе си, че не сме достатъчно кадърни. Трудно се съсредоточаваме, разсеяни сме, сякаш се притесняваме, че каквото и да направим, нещата не се получават точно така, както ние го искаме. Имаме усещане за малоценност, отчуждаваме се от другите. В желанието си да постигнем повече ние се стремим да полагаме повече труд и несъзнателно се изолираме от хората около нас, преставаме да контактуваме с приятелите си и не създаваме социални контакти, което допълнително ни създава неприятно чувство за самота. В такива моменти човек няма и пълноценен сън, тъй като съзнанието му е заето единствено с мисълта за случващото се в личен план. Има немалко хора, които прибягват и до злоупотреба с алкохол. Чашката концентрат може да успокои положението за кратко, но не може да реши цялостните ни трудности в търсенето на по-широка перспектива.
Много опасно е в такива моменти човек да не се отчая, до степен да се откаже от всичко започнато. Умората и изтощението е възможно да са най-големи метри преди самия финал. Добре е да си даваме сметка за това и да си отделим време за малко почивка. Да потърсим приятели, на които да споделим и да потърсим подкрепа от близките си. Ние не се уморяваме толкова от себе си, колкото от постоянното си желание да водим интересен и динамичен живот, който ни помага да натрупваме личен опит и успехи, които повишават личната ни самооценка. Най-добрият начин да продължим напред е да погледнем на пожелаваното от нас не като към непреодолимо препятствие, което ни плаши до смърт и ни изпълва с отегчение, а като нещо интересно и забавно, което може да обогати още живота ни през знанията и опита, който ще ни донесе.
