Уважаеми читатели!
В новата ни рубрика „Изкуството да живеем“ ще можете да намерите отговори на вълнуващи ви въпроси за живота и отношенията в семейството и извън него, за точките и многоточията в тези отношения, за посоките и начините да намерим себе си.
Във всеки брой на вестника психологът и психотерапевт Катя Пенева ще публикува свои тематични статии и ще отговаря на ваши въпроси. Ако даден материал ви хареса или ви е бил полезен, можете да го споделяте със своите приятели в социалните мрежи. Свои въпроси можете да задавате на Катя Пенева и на нейния имейл адрес: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.. Най-интересните от тях ще бъдат публикувани на страниците на вестник „Компас“.

Въпросът днес: Самомотивация: Как да се настроим за работа – как да си помогнем да се справяме с неинтересните рутинни задължения?

Катя ПЕНЕВА: Нищо не можем да създадем, без да имаме желание и ясна посока

Животът ни е напоследък е станал толкова напрегнат и труден, изпълнен с напрежението на постоянно конкуриращите се цели на модерния живот. Ние не живеем за мига, а живеем, за да влезем в графика си. Често и работата, която вършим, ни е дотегнала дотолкова, че сме станали кисели и напрегнати. Трудно можем да проведем разговор, а какво остава да се съсредоточим върху това, което все пак трябва да свършим. Посвещаваме една голяма част от времето си на служебните си задължения и все по-малко на хората, които обичаме. Успокояваме се, че сме влезли „във въртележката“ на екзистенциалния вакуум. Правим това, което другите правят, вместо това, което най-силно желаем да свършим. Можем да разполагаме с хиляди възможности за потенциално удовлетворяващи преживявания, но да не им обръщаме внимание. За нас не е важно какво имаме в настоящия момент, а какво можем да имаме, ако правим това, което другите желаят от нас. Ние сме роби на социалните механизми за контрол, стремим се към награди, които когато попаднат в ръцете ни, се изпаряват.
А самомотивацията изисква постоянна отдаденост и достатъчно време, за да постигнем целта си. Но за да можем да разполагаме с нея, когато ни е необходима, се нуждаем преди всичко от работа, която обичаме. Дейност, която едновременно да ни носи доходи и удоволствие от това, което извършваме. Поради постоянно нарастващите ни изисквания, това на практика е невъзможно. Много служители и работници се оплакват, че шефовете им ги карат да работят до последно, без да им обясняват каква е целта. Това е объркващо за повечето хора, които имат карта, но нямат компас, сочещ към конкретната цел. Нищо не можем да създадем, без да имаме желание и ясна посока. Всеки ден трябва да си даваме сметка за нещата, които правим и дали те реално обслужват потребностите ни.
Отегчението ни идва вследствие на механичните дейности, които трябва да извършваме рутинно. Едно от най-големите изкуства е това да успеем да внесем в ежедневните си задължения усещане за щастие. Майсторлъкът е в това да можем да се наслаждаваме на всеки един момент в работния си процес, като го направим отличаващ се от другите. Това означава да излезем от зададения шаблон и на всяко механично действие да отделяме внимание, което насищаме със смисъл и удоволствие. Само идеята, че нашият продукт ще донесе щастие на някой друг, когато е сътворен с любов, е достатъчна, за да ни радва.
Мисля, че проблемът ни не е в самомотивацията, а в многото дини, които сме хванали да носим под мишниците си. Най-заетите хора се асоциират с успеха, а би трябвало да е обратното. А за какво са ни парите и успехите, ако нямаме време да се насладим на чаша вино с любимия човек?