Тази неделя - 26 март, в 3:00 ч. сутринта местим часовниците си с един час напред. На този ден спим 1 час по-малко и преминаваме към т. нар. "лятно часово време". Преминаването към лятното часово време винаги става в последната неделя на март. Лятното часово време подсигурява възможност да спестим дневна светлина, защото се получава съвпадане на часовете от светлата част на денонощието и активните часове за работа и училище. Смяната на часовника към лятно часово време е въведено на 1 април 1979 г. Тази промяна важи за 43 държави в Европа. Лятното часово време е система, въведена за спестяване на разходи за осветление чрез увеличаване на използването на дневна светлина. При нея официално прилаганото време се измества обикновено с 1 час по-напред от астрономическото време, като остава така за пролетните и летните месеци. С това се цели подсигуряване на по-добро съвпадане на часовете от светлата част на денонощието и активните часове за работа и училище. Лятното часово време е най-често използвано в районите с умерен климат, поради значителните изменения в съотношението светла/тъмна част на денонощието, в зависимост от сезона на годината. През последните години редица държави се отказват от използването на лятното часово време. Сред тях са Казахстан (2004), Киргизстан (2005), Ирак (2007), Пакистан (2009), Бангладеш и Грузия (2010), Армения (2011), Русия, части от Украйна (областите Донецк, Луганск и Крим) и Египет (2014), Азербайджан (2015). Държавите, които се отказват от зимното часово време и остават за постоянно на лятното, са Беларус (2011), Турция и Севернокипърската турска република (2016).