Изкуственият интелект DeepMind на Google се "самонаучи" да бъде крайно агресивен и егоистичен. A.I.-то на Google вече е демонстрирало способността си да се самообучава, като разчита на направените изследвания на обстановката и своята памет. По този начин бе постигнат успех на най-сложната игра в света - Го, а DeepMind успя да се справи с множеството неизвестни фактори и в крайна сметка да победи човека. Впоследствие изкуственият интелект се научи да имитира човешки глас. Последното "откритие" на изкуствения интелект на IT корпорацията обаче е доста по-тревожно. DeepMind е разбрал, че в критични ситуации, в които загубата изглежда близо, е най-ефективно да се подходи по агресивен начин, предава ScienceAlert. Освен крайна проява на агресия, изкуственият интелект е започнал да проявява и признаци на... алчност и егоизъм. Как се е стигнало до тук? Екипът на Google е провел 40 милиона сесии на опростената игра Gathering, в която два изкуствени интелекта са изправени един срещу друг, като целта им е да събират повече плодове. В началото, когато плодовете били много, нямало никакъв проблем. Но когато плодовете намалели, изкуственият интелект на Google е използвал заложеният в играта лазерен лъч, който е изтикал чрез него другия A.I. извън игралното поле. В крайна сметка всички плодове оставали за този, който бил по-агресивен. Учените споделят, че всъщност са искали да научат изкуствения си интелект на алчност и егоизъм. След това обаче те провели друг тест. При втория опит била използвана опростената игра Wolfpack, в която участвали 3 изкуствени интелекта - 2 в ролята на вълци и 1 в ролята на агне, като в играта имало и "крадци", които се стараели да откраднат плячката, ако тя бъде уловена. В тази ситуация DeepMind открил, че работата в екип може да е изгодна, като двата "вълчи" A.I.-та сформирали "глутница". Екипът на Google споделя, че по-старите версии на DeepMind, които използвали по-малки невронни мрежи, били по-миролюбиви и склонни да съжителстват в хармония. Именно новите версии, които използват по-големи и съвършени невронни мрежи са развили агресивно поведение и наченки на егоизъм и алчност, като те били превъзмогвани единствено в случаите, когато работата в екип се е оказала по-изгодна. Екипът на Google споделя, че е много важно изкуственият интелект да се научи да "мисли", като прави преценки на различните ситуации, предвижда тяхното развитие и решава дали то е изгодно или не. Тези способности могат да намерят много широко приложение в човешкото ежедневие - от умните коли и светофари, до животоспасяващите операции и заместването на човека в множество професии. Не всички обаче са толкова ентусиазирани. Шефът на SpaceX Илон Мъск е заявявал макар и завоалирано, че не е сигурен до колко е етична работата на Google и какви всъщност са нейните цели. В последствие той създаде организация за отворен изкуствен интелект, която да се съобразява и с други фактори, освен с тези на корпоративното надмощие и финансовата печалба. "Сега сме във фаза, в която възможностите на A.I. изглеждат тясно специализирани. Това ни кара да не обръщаме голямо внимание на някои важни въпроси. Но е възможно в най-скоро време изкуственият интелект да еволюира толкова бързо, че да стане по-добър от човека във всяка една ситуация. Трябва да подходим отговорно, защото последиците могат да са фатални за човечеството", е споделял не веднъж Мъск. "Изкуственият интелект може да се окаже или най-доброто или най-лошото нещо създадено от човека", споделя известният британски физик Стивън Хокинг. Според Хокинг най-реалната опасност обаче е друга - ученият се опасява от бъдеще, в което собствениците на корпорации за изкуствен интелект владеят света, а останалите хора са потънали в нищета. http://it.dir.bg