Становището е изготвено по искане, отправено от българската страна. То е междинно и е прието по спешна процедура, се отбелязва в съобщение на пресслужбата на СЕ. Венецианската комисия изразява съжаление, че първите стъпки за конституционни промени не са били предшествани от подходящо обществено обсъждане, че предложенията са били изготвени от парламентарното мнозинство, изглежда без никакъв външен принос, а причините за някои предложения не са добре обяснени, се посочва в съобщението. Това, че не са посочени причини и обяснения към много от предлаганите поправки и че няма оценка на въздействието е отбелязано в оценката на почти всяко предложение в доклада на Комисията. Похвално е обаче, че Венецианската комисия бе привлечена към подготвяните промени толкова рано, се добавя в междинното становище. Българските власти трябва да изяснят причините, които стоят зад всяко предложение за конституционни промени, и да осигурят значимо обществено, експертно и широко политическо участие в този процес, допълва комисията. Положителна оценка за разделянето на ВСС и възможност за независимо разследване на главния прокурор Оценено е положително разделянето на Висшия съдебен съвет и са представени препоръки за продължаване на реформата в тази посока. Би било пропусната възможност, ако подготвяните изменения на Конституцията не разгледат въпроса за отговорността на главния прокурор, посочва комисията. Отбелязва се решението на Конституционния съд от 23 юли 2020 г., което е приветствано и е изразено очакване конституционните промени да предвидят възможност главният прокурор да бъде отстраняван при водено срещу него разследване или наказателно преследване.Венецианската комисия очаква създаване на възможност за независимо разследване на главния прокурор от някой, който не му е подчинен, както и за съдебен надзор над постановленията за отказ от разследване или за предявяване на обвинение. Венецианската комисия приветства предложението за създаване на възможност за внасяне на самостоятелна жалба до Конституционния съд, както и за препращане на делата от обикновените съдилища към Конституционния съд. Комисията оценява, че това подобрява личните права Предложенията за промени, които предвиждат повишаване на социалните и икономическите права, са добре дошли, но е необходимо да се поясни задължението на държавата "да насърчава раждаемостта". Това не трябва да се използва за оправдаване на дискриминация срещу културни или етнически малцинства, или срещу жени. Общо ограничение на правото на глас за осъдените на лишаване от свобода следва да бъде заменено с по-гъвкаво правило, според практиката на Европейския съд, препоръчва комисията. Намаляването на депутатите на 120 не е мотивирано и е проблематично По въпроса за предложението за намаляване на броя на народните представители в Народното събрание от 240 на 120 в становището се отбелязва, че предложеният брой изглежда произволен, без да има задълбочена оценка за въздействието от подобен ход върху българската политическа система, се отбелязва в становището. Върху тази идея на управляващите е обърнато внимание в няколко параграфа на становището. Отбелязва се, че от сравнителна перспектива, 120 представители за население от почти 7 милиона (58 333 жители на представител) е ниска в сравнение със страни с подобен размер, като Швеция с население от 10 милиона и 343 депутати (29 154 жители на представител). Но не е особено ниска в сравнение с Германия, с 83 милиона жители и 709 членове на парламента (117 066 жители на представител) или Холандия със 17 милиона жители и 150 народни представители. Комисията смята, че рязкото намаляване на броя на депутатите с 50% е проблематично и решението не е добре мотивирано от законодателя. “Когато се взема решение относно броя на народните представители, конституционният законодател трябва да вземе предвид редица фактори, като общото население, география, съотношение на градовете и селските райони, демография и съществуване на етнически малцинства, еднокамарен или двукамерен характер на Парламента, както и избирателната система, партийната система, последиците от намаляването на броя на народните представители за разграничаването на избирателни райони и връзката между членовете на парламента и техните избирателни райони…”, пише в доклада на комисията и се отбелязва, че нито един от тези фактори не е обсъден в обяснителната бележка към промените. В становището се посочва, че предложението за премахване на изискването за свикване на Велико народно събрание за улесняване на конституционните промени не противоречи на европейските правила. Такава важна промяна трябва да бъде убедително обяснена, необходимо е много задълбочено обществено обсъждане, се добавя в становището.