Защо ДАВАНЕТО е процес, който отваря сърцето? Всеки човек има своя собствена представа за добро и лошо и тя е свързана със степента на неговото интелектуално, емоционално и психическо развитие. Т.е. всеки разбира тези понятия през призмата на собствената си гледна точка. Често трудните моменти, през които се минава, биват наричани лоши, но в същото време те се явяват средство за набиране на сила, осъзнаване, независимост и т.н. А моментите, които носят удовлетворение се наричат добри, макар, че ако се погледне голямата картина може да се установи, че те са били застой, който е замъглявал погледа. Например когато някой е уволнен против волята си той се чувства онеправдан, но в същото време тази ситуация вероятно ще го изстреля на ново, много по-добро за него място. Човекът е инертно същество и често, ако трябва да направи нещо, е необходимо да бъде изтласкан по някакъв начин, за да се активира. А дали той ще действа е въпрос на негово решение. Друг пример са хората, които живеят от улична просия, и ние ги съжаляваме и им даваме подаяния. Дали обаче това е добре за тях? Със сигурност НЕ. Ако искаме да помогнем на някого правилното действие е да му помогнем да започне работа. Т.е. даването на пари на здрави хора е не само лошо, но и вредно за тях. Но дори и да става въпрос за болни хора, дали уличната просия е решение? Със сигурност НЕ. Разбира се благотворителността е нещо велико и хората, които могат да я реализират, са в степени по-добри от останалите, но всяко едно такова действие трябва да бъде много добре осъзнато, за да не се превърне в препъни-камък за някого. Т.е. помощта трябва да дойде тогава, когато човекът е направил нужното усилие от своя страна. Но в личен план ДАВАНЕТО е процес, който отваря сърцето. Т.е. даряването на морална подкрепа, време, вещи и пари може да направи даряващия по-добър, по-човечен, по-обичащ, по-състрадателен. То го прави да бъде Човек. Людмила Кирилова http://www.pazime.bg/