Зет й Митю Пенев пък станал хайдутин, след като хвърлил турчин във водите на река Коруча Димитър МИШЕВ Христо АРНАУДОВ Българка е помагала на Панайот Хитов, била е издирвана като Васил Левски. Това разкри краеведът Атанас Димов. В края на миналата седмица бе представена книгата му „Краеведски записки, спомени и публикации за село Зимница“ в читалище „Възраждане“ в ямболското село. Авторът, който е известен с публикациите си в „Карнобатски глас“ и „Компас“, сподели, че в детството си е слушал с любопитство исторически случки и предания от близки и далечни времена, разказвани от неговия баща за подвизите на неговата прапрабаба Мита Банова и прадядо му Митю Пенев от годините на робството. „Това ми звучеше омайно и учудващо. За техните подвизи в защита на чест и род в тези тежки времена на своеволия на поробителя и отпора от страна на българите“, добавя той. „Тези случки така изчерпателно и увлекателно бяха разказвани, че аз нямаше как да се усъмня в тяхната истинност, но впоследствие все дирех да се добера до някакви преки или косвени източници за тези събития, за да не изглежда всичко това проява на личен и местен патриотизъм. И това ми се удаде, което пък ме окуражи да продължавам да се задълбочавам в търсене на истини в дебрите на историческата литература. В резултат на това се получи този скромен труд“, пише в предговора на книгата си Атанас Димов. „Георги Сава Раковски е казал „Любовта към отечеството превъзхожда всички световни добрини“, но преди да се стигне до това свещено чувство, то задължително трябва да бъде изпитвано към род и роден край... Не би било лошо и днес родолюбивите българи да се върнат в родината и да дадат своя дан за нейното величие“, казва авторът на „Краеведски записки, спомени и публикации за село Зимница“. „Когато започва освободителната война и руските войски преминават Дунав, Панайот Хитов е упълномощен от руското командване да набира доброволци за по-скорошното освобождение на поробеното отечество. Така чрез него Митьо Пенев попада в редиците на освободителите. Сам войводата Панайот Хитов свидетелства като казва в своите записки, че кметът Бано от село Исерлии (Блатец) е един от най-верните хора“, пише той в книгата си. „Чорбаджи Бано Драгнев има петима сина и една дъщеря - Мита. Тя също е съпричастна в святото дело за народна свобода. Била е сподвижник и свръзка на войводата Панайот Хитов, защото като жена будела по-малко подозрение“, разказва краеведът. „Мита била смела. Владеела добре говорим турски език, яздела кон и боравела с револвер и саби. често се обличала с турски мъжки дрехи, оседлавала коня, яхвала го и тръгвала да изпълнява заръките на войводата“, добавя той. „Веднъж заподозряна от турците за връзките й с дейците на освободителното движение, у Митини пристигат заптиета да я търсят. Тя разбира преди да са влезли в двора, но било късно да напусне дома си. Бързо се скрила под един голям кош, който бил сред двора. Турците влизали, разпитвали за нея, а един от тях дори седнал върху коша, за да си напълни лулата с тютюн. Запалил с огнивото и започнал да ругае по неин адрес“, пише в книгата си Атанас Димов. „Любопитен епизод от живота на Мита е решението да се задоми за Атанас Тодоров от село Кашлакьой (Зимница). Баща й не я давал на друго село и тя решила една вечер да пристане. Напълнила ботушите и пушките на братята си с вода, яхнала своя кон и отишла в Кашлакьой. Баща й и братята й я търсили, но като не могли да я открият, разбрали какво става и решили да я догонят с конете, за да я върнат. Когато взели ботушите си от тях бликнала вода. Взели пушките и от тях текнала същата течност“, разказва краеведът. „Тогава чорбаджията се обърнал към синовете си и казал: "Оставете я, тя си го е намислила, решила и го е сторила. Така ще бъде", разказва авторът на „Краеведски записки, спомени и публикации за село Зимница“. „Една есенна вечер Мита била сама вкъщи с юношите, девойките на целия род и младите невести. Мъжете били в Балкана за дърва. През това време в двора влизат двама турци на коне. Поискали да си починат, да се нахранят и да продължат по пътя си. Мита им сложила да се навечерят, почерпила ги с вино и ракия“, пише в книгата си краеведът от Зимница. „Децата и младите невести се прибрали в съседната стая скрити от погледите на неканените гости. След като се нахранили, единият от пътниците станал и продължил пътя си, а другият, доволно почерпен, попитал Мита къде са младите момичета и защо не дойдат при него. Тогава тя казала: „Ей сега, аго, ще отида да взема дърва за огъня и ще ги повикам“. Излязла навън и се върнала с наръч дърва, оставила ги до огъня и с бързи движения извадила сабята изпод престилката си и го „помилвала“ с нея по главата С помощта и на другите невести го качили на коня, вързали го здраво за седлото и го подкарали сам да продължи пътя си, за да избегнат подозрението за извършеното деяние“, разказва Димов за своята прапрабаба. Зетят на Мита - Митю Пенев - пък станал хайдутин, след като хвърлил турчин във водите на река Коруча. Той е роден в бунтовния град Сливен. Участник е в Руско-турската война. „Веднъж, намирайки се на брега на придошлата река Коруча, един турчин негов връстник, се хвърля на гърба му и нарежда да го пренесе през буйната река. Митю се почувствал крайно унизен от постъпката на турчина и непокорната кръв закипяла в жилите му. Навлизайки в бурните води на реката с турчина на гърба си, с все сила и ярост го хвърля във водата и сам преминава на отсрещния бряг. Турците обаче разярени от унижението и обидата, нанесена им от непокорния българин, го търсят под дърво и камък, за да си отмъстят“, пише Атанас Димов в книгата си за Зимница. „Митю се крие при свои близки и още в същата нощ оседлава коня си и напуска Сливен, като се озовава в Кашлакьой. Там се запознава със своя връстник Димо Атанасов Тодоров и с неговото семейство, като впоследствие Митьо се жени за неговата сестра и става зет на будната баба Мита“, уточнява краеведът. Митьо Пенев заедно с руските войски от 11-и корпус освобождава Югоизточна България и стига до Карнобат След освобождението се връща в Зимница и участва активно в движението за съединяване на Източна Румелия с Княжество България. При представянето на книгата в читалище „Възраждане“ в Зимница Атанас Димов разказа за героите от Балканската война, на които дори вестник „Дейли Телеграф“ е отделил внимание. „Превземането на Лозенград е един от най-големите триумфи, каквито въобще военна история познава... При липса на пътища българите настъпват с ентусиазъм и вяра в победата и това не им попречи. Българите настъпиха с невероятна скорост“, пише британското издание. „Ген. Радко Димитриев, който е роден в сливенското село Градец, участва в Руско-турската освободителна война като преводач в руската армия. След Освобождението учи във военното училище в София, а след това завършва Николаевската военна академия в Санкт Петербург“, разказва авторът на „Краеведски записки, спомени и публикации за село Зимница“. „След подписването на Санстефанския мирен договор през 1878 г. в пределите на новоосвободена България влизат всички земи, населени с българи, но само след няколко месеца на Берлинския конгрес Великите западни сили отново орязват значителни територии, населени с българи. България не може да се примири с това коренно нейно население заедно с нейни територии да останат под диктат на петвековния поробител“, коментира писателят. „След нарастване на нейния военен и икономически потенциал узрява идеята за една освободителна война, която да приобщи изконните български територии. През февруари 1912 г. се сключва договор със Сърбия за взаимопомощ в случай на война с Турция, а през май и с Гърция, като по-късно към този Балкански съюз се присъединява и Черна гора. На Турция е изпратена нота от съюзниците, с която се иска на християнското население да бъде дадена административна автономия, но тя е отхвърлена и на 5 октомври 1912 г. войната е обявена“, разказва Димов. Командващ Трета българска армия е ген. Радко Димитриев, уточнява той. „Митът за Одрин, че може да бъде превзет само от немска армия, се отнасял точно за Лозенградската крепост. Пред българския войник и ген. Димитриев това се случва само за три дни, защото българинът не отива да завладява чужди територии, а да освобождава своите поробени братя“, каза още той. Сред присъстващите на премиерата на книгата му бяха кметът на Стралджа Атанас Киров, археологът доц. Димчо Момчилов от Регионален исторически музей – Карнобат, който е и преподавателят в университет „Проф. д-р Асен Златаров“, Надя Жечева - главен редактор на в. „Стралджански вести“, Желяз Кондев - краевед, писател и издател от село Драгоданово. Според археолога „Краеведски записки, спомени и публикации за село Зимница“ няма претенции да бъде историята на селището, а по-скоро отразява погледа на автора за развитието на населеното място и отделни лични впечатления и възгледи в един доста широк спектър със собствени историко-политически разсъждения, макар и не винаги приемливи Мнозина са краеведите, които се залавят с осветляване на миналото на своя край, малцина са тези, които довеждат нещата до благополучен завършек, за което е потребна огромна любов към род и роден край, коментира пък Кондев.