„Хората трябва да осъзнаят, че никой не играе с белязани карти, понякога печелим, друг път губим. Не се надявай да ти върнат нещо, не се надявай да признаят усилията ти, да открият гениалността ти, да разберат любовта ти. Не се колебай да приключиш с даден етап. Не от гордост, некадърност или надменност, а защото той просто не се вмества повече в живота ти. Затвори вратата, смени диска, почисти дома си, изтупай праха. Престани да бъдеш този, който си бил, и се превърни в този, който си всъщност.„ – Паулу Коелю Много е важно човек да се научи да спира с даден етап от живота му, да прекъсва взаимоотношенията с неподходящи за него хора. Рецепта за това няма. Опознавайки себе си и взимайки си поука от всеки неуспех, може да те направи по-мъдър и по-добре усещащ кога да спреш. Често споменавам за границите. Всеки човек има граници, към него и околните. Това са вид дадености, които ни осигуряват хармония и щастие. Например как е позволено на другите да се държат с вас – могат ли да ви обиждат, каква е степента на правене на компромиси, какво отношение искате да получите от другите. Всеки път, когато някой прекрачи тези ваши граници, няма да ви е приятно. Затова определянето на границите е важно деклариране и показване на другите как могат и не могат да се държат с вас. Ако знаете какво толерирате, кога някой прекрачва границите на личната ви свобода, по-лесно ще можете да спирате отношенията си с него. Отминаха времената, когато да правиш жертва за някой друг се имаше за нещо велико и едва ли не признак на обич. Криворазбрана обич. И въпреки многото статии от рода „Кои хора са неподходящи за вас“ бих казала, че няма рамки, няма уникална рецепта. Можем да вземем пример от тях, да разпознаем неподходящ негативен човек. Така по-лесно ще разпознаете кое е полезното за вас. А то е онова общуване, което ви прави свободни, приети, което ви кара да творите и да се радвате на животът пълноценно. Затова, ако нещо не ви носи радост, ако ви спира да бъдете себе си, отстранете го от живота си. Ако се обичате. Етапи, раздели, преходи. Всичко таим в сърцата, всичко плащаме с душите. Няма загуби. Дори и в нещо несполучливо, няма загуба. След всяко приключило нещо печелим урок, печелим нова мъдрост, имаме нещо, което ни помага да продължим. Независимо какъв етап от животът си сме приключили, било то работа, приятелство или връзка, се иска време, за да свикнем и да продължим напред. Трудно е да превъзмогнеш нещо значело много за теб. Не бързай. Дай си време. Всеки човек по различен начин преживява промените. Но си дай време. Не бързай да се хвърляш в нещо ново докато не си разбрал поуките от старото, от несполучливото. Дай си време. Не хвърляй вината на някой друг. Помисли каква е била твоята роля, какво си научил, какъв си станал. Защото всички се променяме след нещо или някой важен за нас. Остани насаме със себе си и чуй онзи глас вътре в теб. Защо е разочарован, защо го боли, какво си искал и не си постигнал? Няма провали. Има само несполучливи опити. А те са трамплина към нови възможности. След време обръщайки се назад може даже и да бъдете благодарни, че не се е случило онова, което някога сте желали от сърце. Винаги идва най-прекрасното и доброто за нас. Но когато му дойде времето. Не пропускайте уроците, защото утре пак могат да се повторят. Дайте си време. За плачене, за тъга, изживяване на всяка емоция. Не бива да се потиска нищо, защото след време излиза отново и то в по-силна форма. Ако не можете да бъдете страничен наблюдател и да разберете защо се е получило така, потърсете компетентна помощ. Но от човек, който може да бъде безпристрастен в ситуацията. Запомнете поуките и не се застоявайте много в тъга. Всяка нова крачка напред ще е все по-успешна. Стига да вярвате. И вярвайте, че винаги идва „вашето“ щастие. автор: Видислава Тодорова източник: gnezdoto.net http://lifetime.bg