Възхваляван като герой на революцията и демонизиран като враг на свободния свят, Фидел Кастро е играел и неочаквана роля в световната литература. Кубинският президент, който почина на 25 ноември, е бил неофициален редактор на прочутия писател Габриел Гарсия Маркес, като изпращал корекции ред по ред на ръкописите му, след като двамата завързват близко приятелство в края на 70-те години. Д-р Стефани Паничели-Баталя, преподавател по латиноамерикански изследвания в Астънския университет, разказва пред „Гардиън“: „Президентът беше страстен читател. Когато двамата се срещат през 1977-а, провеждат няколко разговора за литература и впоследствие Фидел предлага да чете ръкописите на Гарсия Маркес, тъй като има добър поглед върху детайла“. Колумбийският нобелов лауреат, който почина през 2014-а, беше поддръжник на Кубинската революция – подкрепа, от която никога не се отказа въпреки критиките към Фидел Кастро за тежки нарушения на човешките права в страната. Паничели-Баталя, която е съавтор на книга за приятелството им – „Фидел и Габо“ от 2009-а, казва, че писателят е изпращал завършените си ръкописи към Хавана преди още да ги получи издателят му. Бележките на Кастро са били по-скоро фактически и граматически, отколкото идеологически, обяснява изследователката. „След като прочита книгата му „Разказ за едно корабокрушение“, Фидел казва на Габо, че има грешка в изчисленията на скоростта на лодката. Това води до това писателят да го помоли да чете ръкописите му… Друг пример за поправка е от „Хроника на една предизвестена смърт“, където Фидел отбелязва грешка при описанието на ловна пушка.“ На друго място пък президентът дава съвет за съвместимостта на куршуми с определени оръжия, използвани от герои на Гарсия Маркес. Двамата се запознават в кубински хотел през 1977-а. Въпреки че срещата се описва като случайна, според Паничели-Баталя Кастро може би стои зад нея, тъй като чул, че колумбийският писател работи по документална книга за живота в Куба под американското ембарго – като ползва разказите на обикновени кубинци. Такава книга така и никога не е публикувана. Знак за близостта между двамата се открива в книга от личната библиотека на Гарсия Маркес, придобита от центъра „Хари Рансъм“ към Университета на Тексас тази седмица. Бележка до автора, написана от Кастро на La Victoria Estratégica, е адресирана до Габо. Президентът я пише през 2010 г., по времето когато регионът се бори с последиците от разрушителното земетресение в Хаити: „Твоята книга Yo no vengo a decir un discurso („Не съм тук да изнасям реч“) е смущаваща. Макар и натоварен с други задължения, изоставих дълга си и започнах да чета. Липсваха ми историите ти“. Епидемията в Хаити, добавя той, „ми напомни на „Любов по време на холера“. Габриел Гарсия Маркес вдъхновява не един световен лидер, става ясно от книгите, изследвани от центъра „Хари Рансъм“. Испанско издание на мемоарите на Бил Клинтън „Моят живот“ например е подписано: „На моя приятел Габриел Гарсия Маркес, с благодарности за живота му, вдъхновението и добрината“. Известно е, че писателят е обсъждал положението в Куба с бившия американски президент, а д-р Паничели-Баталя казва, че няколко дисиденти са били освободени, благодарение на неговата намеса. Въпреки че Гарсия Маркес приема редакторски съвети от Кастро, не е известно дали той е предлагал подобна услуга в замяна. В интервю от 1978 г. писателят казва, че би критикувал кубинския президент в лицето насаме, но не и публично. http://www.ploshtadslaveikov.com