То е първото живо същество, обиколило с ракета нашата планета. На 3 ноември 1957г. Лайка полита с втория съветски изкуствен спътник „Спутник-2“. Съветските учени са смятали по онова време, че няма по-подходящо същество за космически експерименти от уличните кучета. Те са свикнали да се борят за живота си, те са умни и издръжливи, което е особено важно за оцеляването в космоса. Кучетата за първите полети в космоса са хващани по улиците, но после са внимателно подбирани - по височина, тегло, характер, фотогеничност. Кучето е трябвало да бъде не повече от тридесет и пет сантиметра и не по-тежко от шест килограма, така че да няма проблеми с наместването им в капсулата. И е трябвало са изглеждат добре на снимка, защото след полета тези снимки ще трябва да украсяват страниците на вестниците. През далечната 1951 г. Дезик и Циган стават първите кучета-космонавти. Те, облечени в ризи и панталони, за да задържат сензорите по телата си, нахранени и опаковани в специални контейнери, са изстреляни с ракета на височина от около 101 км, достигайки линията на Карман (условната граница на земната атмосфера и космоса). Четвърт час след изстрелването кучетата се спускат с парашут на Земята живи и здрави. Но кучето Лайка няма този късмет. Заради припряността да бъде изпратена в космоса за четиридесетата годишнина на Октомврийската революциия и не са били отстранени грешки в инженерните системи. На 3 ноември 1957 г. ТАСС обявява изстрелването на втория съветски спътник с първия жив космонавт на борда. Фотогеничната Лайка доказва, че може да живее в космоса. Но не успява да се върне жива на Земята. Системата за меко кацане все още не е готова, системата за отвеждане на топлината не работи. Лайка остава жива на орбита, докато не свършва предвиденият й кислород. Обикновените съветски граждани не знаят това и се радват на успеха. Но Лайка не е напразна жертва. Следващите „космонавти“ на четири лапи, също улични кучета, Белка и Стрелка, се завръщат живи на Земята. След това идва ред на Мушка, Пчьолка, Чернушка, Звездочка ... И едва след това идва ред на Юрий Гагарин. Нищо чудно, че самият той се шегува грубо: „Не знам кой съм: първият човек или последното куче“.