За Симона, за мечтите и дръзновението

Симона Харизанова завършва Немска езикова гимназия в Бургас след няколко дни. Непосредствено преди дипломирането й говорим за младостта и нещата, които ни правят по-добри, по-силни и по-мотивирани да продължим напред; за училището – с обич, признателност и малко тъга; за „нещата“, които ни правят именно „нас“; за мечтите – по-малки и големи, които тя не споделя, но открито и смело заявява пред всички, че ще ги постигне. Защото е силна, защото е дръзка, защото има самочувствие и защото вярва в себе си. И защото има криле.
На добър час, Симона!

Роза МАКСИМОВА

- Симона, завършваш Немска езикова гимназия след броени дни. От тук нататък накъде?

- Много мислих за бъдещето си и образованието ми, смених много специалности в ума си. Премисляйки добре всеки един вариант, който ми е предоставен, стигнах до избора да уча в Софийския университет - Немска филология със скандинавистика.

- С какви чувства се разделяш с класа, със съучениците, с учителите? С какво ще запомниш ученическите години?

- Хората казват, че ученическите години са най-хубави - така е! Всичко е толкова безгрижно и ненатоварващо, естествено, всеки тийнейджър си има своите проблеми. Уважавам учителите си, благодарна съм на това, на което са ме научили, а то никак не е малко. Немската гимназия наистина те учи на дисциплина и те подготвя за реалността. Немската гимназия е тази, която ме изгради като личност. Ученическите ми години минаха адски бързо, което пък е знак, че ми беше много хубаво. Много съм се забавлявала, но никога няма да забравя контролните на думи, които правехме през ден, ха-ха…
Всеки един момент в тази гимназия го оценявам и определено ще ми е тъжно. През много трудности минах с класа ми и със съучениците ми, създадох истински и, надявам се, дълготрайни приятелства! /усмихва се/

- Какво очакваш от бъдещето?

- Постигнати цели! Стремя се да постигна всяка една моя мечта и цел. Животът ти е такъв, какъвто ти сам си го направиш! Затова от бъдещето си очаквам само хубави неща. Готова съм и за неприятните неща в живота, но лошите моменти ме мотивират повече и ме правят по-силна.

- Пишеш прекрасни стихове. Разкажи ни за тая твоя страст – кога те откри поезията?

- Всъщност тази история е наистина странна, поне за мен. Всичко се случи преди четири месеца. Една нощ просто сънувах първия си стих, поезията сама ме откри, ха ха. Никога не съм си и помисляла, че мога да пиша такива стихове и най-интересното е, че музата ми идва, когато си затворя очите или когато тръгвам да заспивам. Веднъж не можех да заспя цяла нощ точно поради тази причина. В главата ми изникваха думи и чувства, които чакаха да бъдат записани. Всяка една дума е изпипана и се е докоснала до сърцето ми, но след като напиша стиха, това чувство просто ме оставя на мира и чака да докосне читателското сърце.

- Кои са любимите ти поети? Коя книга е на нощното ти шкафче в момента?

- Толкова много поети и всичките са от български произход, защото за мен българската поезия е най-хубавата, най-много може да те докосне. За пример не само в поезията, но и в живота са ми Христо Ботев, Иван Вазов, Никола Вапцаров, Пенчо Славейков, Димитър Калбуров… Обожавам ги, гордост за българския народ! В момента чета повече романи и книгата, която ме грабна с историята си, е „Любов“ на Елиф Шафак.

- А фотографията? Какво място заема тя в ежедневието ти?

- Започнах с фотографията преди три години и половина, първите две години усърдно се занимавах с това, изучавах я, учеха ме и се упражнявах. Сега това е нещо като за забавление, може би на месец по две-три фотосесии.

- Какво обичаш да снимаш? Участваш ли в изложби?

- Портрети. Целта ми е да снимам обикновени хора, влезли в някаква роля, и да създам някаква история, която да докосне човек и да го накара да се замисли. Фотографията е поезия през обектив! Участвам в изложби и самата аз организирах един фотоконкурс миналата година, който мина успешно с подкрепата на Интеракт клуб „Пиргос“ - Бургас.

- Имаш ли написани стихове по някоя снимка, която си направила, или обратно – снимка да те е вдъхновила да напишеш стихотворение?

- Не, за съжаление нямам, защото отскоро пиша стихове.

- Имаш още едно хоби – танците. Лично аз откривам ритъм и живот в стиховете ти, което свързвам с танците. Какво ти дава танцът?

- Танците… Те ми дават силата да живея, въздух да дишам, свобода да обичам! На този етап от живота ми те са най-важното, всяко едно движение изразява моите чувства, много вложих в танците, мога свободно да кажа ,че танците са моят живот! Когато обичам - танцувам, когато мразя - танцувам, когато плача - танцувам, смеейки се пък най-обичам да танцувам. Понякога хората влагат цялата си енергия в нещо, за което казват "това е моето нещо". И аз с ръка на сърцето ще кажа: „Това е моето нещо!“

- Какво е Бургас за теб? Готова ли си да го напуснеш, или ще се върнеш пак?

- Бургас е родният ми град , цялото ми семейство е тук, най-важните ми хора са тук, но определено съм готова да го напусна. Бургас наистина е много красив и спокоен град, но не ме привлича. Според мен дейностите за младите в Бургас са ограничени и затова много млади хора си тръгват от него.

- За какво мечтаеш, Симона?

- Хм... Ами като всеки един човек мечтая за къща, за уреден живот, но от друга страна това е много повърхностно, защото материалното те задоволява временно. Мечтая за много по-важни неща като щастие и здраве не само за мен ,а и за близките ми, но големите мечти не мога да ги разкрия, но пред всички заявявам, че ще ги постигна!

- Направи подарък на читателите на в. „Компас“ – снимки например или стих.