Писателят Стоимен Стоименов: Говедата на героя ми са благородни, а онези в парламента доят хората до кръв
- 13 Окт 2016
- kompasbg
Не се страхувам и воювам със съдЕБНАТА ни система, каза бунтарят след представянето на новата си книга
Новата книга „Повест за нашенския човек“ на бургаския поет и сатирик Стоимен Стоименов бе представена в събота пред добре подбран кръг от хора на изкуството в неговото ателие, наречено артрезиденция „Годарт“. Задълбочен анализ на творбата направи редакторът Венета Ташева, а след това поетът-бунтар, сатирик, карикатурист и артдисидент преразказа книгата с изобилие от сочни коментари, намиращи се на границата между еротиката и политическата сатира - един неподражаем стилистичен микс, на който е способен само Стоимен, сподели след премиерата председателят на Конфедерацията на българските писатели Станислав Марашки.
Сред присъстващите на представянето на книгата бяха съпругата на автора на „Повест за нашенския човек“ - Нели, поетесите Светла Гунчева и Елка Василева, издателите на книгата Пепа и Никола Божкови, фантастът Георги Христов и Станислав Марашки.
Стоимен Стоименов е най-саркастичният и до болка искрен бургаски поет, сатирик, карикатурист. Талантите му да пише и рисува са Божия дарба. Почитателите му го определят като най-големия бунтар, а властта го дискриминира заради острото му перо.
Стоименов твори от кратки епиграми, басни, сатирични, силно саркастични антиполитически стихове до трагични поеми и цели драми в стихотворна форма. Пише и проза.
Авторът на книгите „Повест за нашенския човек“, „Живи мишени“, „Ромео и Жулиета“ (пародийна сексдрама), „Мамка му“, „Черното е черно“, „Кратки изненади“, „Само за моряци“, “Любовни лекарства – отровни” е истински боец за човешки права. Макар че не е юрист по образование, той е водил война срещу цялата кривосъдна система на България след опит да бъде глобен с 10 лева. Битката му за справедливост започва в Районен съд – Плевен, след като кметски чиновници го глобяват, макар че е изряден гражданин. Защитава се сам без адвокати и печели делата си във Върховния административен съд и Върховния касационен съд. Решението за остъкляването пред входната врата на собствения му дом срещу Община Бургас и 42–ма негови съседи, които го съдят за незаконно „строителство”, също е в негова полза. Стоименов воюва и със съдии от Районен и Окръжен съд – Бургас. „Те издават абсурдни разпореждания и решения, от които става ясно, че не познават законите, нарушават ги и ощетяват българските граждани“, каза пред наш репортер поетът-бунтар.
„Оказва се, че някои от бургаските съдии не могат да осмислят елементарни текстове и факти, лишават бургазлии от законно гарантираните човешки права, изнудват ги да платят повторно вече платени такси“, добавя Стоименов.
/Интервю на Димитър Мишев с поета-бунтар, сатирик, карикатурист и артдисидент/
-Новата ви книга "Повест за нашенския човек" бе представена в събота. Как се роди идеята за книгата? Какво ви вдъхнови?
-Заедно с Емануил Арнаудов-музикант и арторганизатор, Георги Христов - автор на „Черна фантастика“, Янчо Чолаков – писател фантаст и др., станахме основоположници на възкресяването на фантастичните изкуства в Бургас. Тогавашният кмет ни предостави две стаички от една общинска къща срещу читалище „Фар” за клуб. Събирахме се и започнахме дейност. Написах фантастично-хумористичен разказ за български говедар, отвлечен от извънземни, който ги побърква, но и възхищава с практицизма си. Колегите от клуба се смяха много като го четяха и това ме мотивира да продължа да пиша. Постепенно набъбна като снежна топка и стана цяла повест. За съжаление Община Бургас ни наложи непосилен наем и така ликвидира организацията за фантастични изкуства в града. Най-тъпото е, че от тогава досега държи заключени ползваните от нас помещения.
-А кой всъщност е нашенският човек?
-Моят главен герой е Грую Ташков Газибаров –говедар от все още съществуващото селце Горно Уйно. То е на километри от българо-сръбската граница. Сега там живеят само шестима души.
-Как вашият герой се вписва в това време, когато мечтата на половината българи е или да си купят еднопосочен билет за някоя нормална страна, или да се уредят с някоя службичка и да живеят на гърба на другите?
-Грую оцелява в днешното време на консуматорското ни общество, като се хваща здраво за съществуващите (все още) дадености - българска земя и опит в растениевъдството, в животновъдството, които са хранели България, че и други страни векове наред. Той си дава ясната сметка, че няма защо да се издига служебно, тъй като и без това прави същото като изпълняващия най-високопоставената длъжност в парламентарната република - председателя на Парламента - и двамата се занимават с говеда! При това говедата на Грую са далеч по-благородни от тези в парламента. Те дават на хората мляко, кожи и др, докато другите правят тъкмо обратното - доят хората до кръв и дерат от тях по няколко кожи.
-По какво той си прилича или отличава от съвременния Бай Ганьо?
-Грую е самобитен, оригинален образ и не прилича нито на Алековия Ганьо Балкански, нито на съвременните байганьовци.
-Кой е неговият прототип?
-Няма такъв.
-Трудно ли се твори, когато ценностите се променят?
-Никога не ми е било трудно да творя - имам умения за това, дарени ми от Господа. Ако ми е трудно - няма да го правя. Кой си създава сам излишни затруднения?
-Къде е издадена книгата?
-В издателство „Божич”, в което съм депозирал моя декларация, че нося пълна, еднолична отговорност за нея. В нея няма забранени от Конституцията на Република България текстове, рисунки, снимки и пр....
-А как един артдисидент, който воюва с институциите в името на справедливостта, вижда бъдещето?
-Не съм оптимист за бъдещето, но за съжаление черногледството ми (въпреки че очите ми са сини) не е и песимизъм, а е реализъм!
-Вярваш ли, че можем да се освободим от ноктите на тези, които наричат себе си елит, и да живеем щастливи в земята на Левски и Ботев?
-При това плачевно състояние на духа в обикновените хора - не вярвам!
-Какво би пожелал на нашите читатели?
-Въпреки че изглежда безнадеждно - да се борят за правата си, дори и по маловажни на пръв поглед случаи, за да се вмени на властимеющите, че не бива да нарушават гражданските ни права! Иначе те се чувстват недосегаеми, не се страхуват и страдаме от техния произвол. Без да съм юрист по образование, изпълнявайки ролята на адвокат в съдебни процеси в защита на себе си и на съпругата ми, съм осъждал успешно две общини и агенция „Митници“, печелейки съдебните битки срещу техните професионални юристи. Лошото е, че и журналистите се страхуват да се занимават със съдебната ни система, въпреки неоспоримите факти в официални документи, доказващи ненормални действия и бездействия на съдии, инспектори от ВСС, Главен прокурор на Република България, министри на „право”съдието и др. в системата!
Аз, макар и обикновен гражданин, не се страхувам и воювам със съдебната ни система, чието име дори доказва що за система е тя - съдЕБНАТА система (малкото ми отмъщение на хуморист).

