Бургаски литературни дни бяха закрити с вълнуващо пътешествие в приказния й свят „Моето дете ме вдъхнови да напиша романа „Принцеса Дея и феята Олеле”. Черпя вдъхновение от нея“. Това каза в книжарница „Хеликон“ бургаската писателка Елена Гогова в петък, когато бе представена книгата й. С вълнуващото пътешествие в приказния свят на Елена бяха закрити Бургаски литературни дни. Организатор на събитието бе отново Конфедерацията на българските писатели. „Моето дете бе една от причините да напиша този роман – приказка, чрез която изразявам себе си. Един истински творец намира вдъхновение дори от една дъждовна капка“, каза авторът на „Принцеса Дея и феята Олеле”, след като бе представена от водещата Атанасия Петрова. Дамата, която е художествен ръководител на театрална школа „Детско царство“ към ОДК-Бургас, призна, че когато председателят на Конфедерацията на българските писатели й съобщил, че не може да присъства на тържеството в „Хеликон”, изпитала светло и красиво злорадство. „То бе породено от предчувствието, че може би на мен ще бъде отредена честта да въведа читателите в приказния свят на Елена Гогова“, добавя Петрова. Тя уточни, че по същото време Станислав Марашки е в Кубрат, където със задружните усилия на общината, читалището в града и Конфедерация на българските писатели –клон Кубрат, се отчита десетият национален конкурс за хумор и сатира. „Привидно между двете събития няма нищо общо, но това е само привидно, защото всъщност и в Кубрат, и тук в Бургас, Конфедерацията на българските писатели продължава своя поход срещу пошлото в българската литература Пошлото, което може да омърси както хумора за възрастни, който се оценява на конкурса, така и жанра на приказката, в който твори Елена“, заяви Атанасия Петрова. Тя съобщи, че Марашки участва в церемонията по връчване на наградите от хумористичния конкурс, на който той получава втора награда за своя фейлетон „Реконструкция”. Според председателя на Конфедерацията на българските писатели, светът, в който живеят героите на Елена Гогова, прелива от необичайни цветове, нюанси и същества, с които Разказвачът примамва и развива детското въображение. „В царството, където за пръв път е отворила очи за света принцеса Дея, цари вечна пролет, дърветата имат сини корони, козината на понито Връм е „зелена на жълти петна” и др. Този екзотичен фон изопва тетивата на детското въображение още от първите страници на книгата“, коментира Марашки. Голямата изненада за всички нас е появата на един толкова млад и обещаващ бургаски автор на текстове за деца, какъвто е Елена Гогова, каза пък Самира Душева още в началото на срещата с младата писателка и нейните приказни герои. „Творчество й не е голямо като обем, но носи белезите на един вечно търсещ творчески дух. Гогова пише както приказки за деца, така и бликащи от остроумие хумористични разкази, които автоматично й отреждат специфично място в новата бургаска литературна вълна“, заяви Душева. Тя припомни, че „Принцеса Дея и феята Олеле” беше отличена на конкурса „Голямата книга на малкия град” през 2015 г. Според нея основен компонент на художественото въздействие в творбите на Гогова са нейните приказни герои. Блестящо в ролята на принцеса Дея и на злия магьосник Стик се превъплътиха Ива Генчева и Ивелина Желева от театрална школа „Детско царство“. „Основният конфликт в романа-приказка се разразява между Стик и принцеса Дея. Уволнен позорно от поста „главен готвач” в двореца, магьосникът отчаяно търси повод да си отмъсти и за жалост случаят сам му предоставя тази възможност. Един ден, излязла на разходка в гората, принцеса Дея се натъква на къщата на Стик. Следва серия от перипетии, в които се появяват все по-чудновати герои и обстоятелства. Сред тях са ресторант с ироничното наименование „Мухлясалият плод”, езеро с електрически змиорки, които могат да бъдат обезвредени само ако езерото се напълни с доматен сок, гранати със захарен сироп от авокадо, предназначени за неутрализация на гигантски мравояди, черни мишки-нинджи, които живеят в странния град-държава Мишелдорф“, пише в рецензията си за книгата Станислав Марашки. „Независимо от тази преднамерена фантастичност, обаче, чрез нея се описват реални човешки взаимоотношения и проблеми. Така например мишките-нинджи са прокудени от техния тиранин Мики Четвърти Беззъбия, защото били против яденето на сурови фъстъци. По този повод Разказвачът уточнява: ”Така царят ги приюти в неговото царство и те в знак на благодарност се присъединиха към войската, защото знаеха, че рано или късно Мики Четвърти Беззъбия ще тръгне да ги търси, за да ги убие”. Структурата на приказката е щедро захранена с елементите на романовия модел на повествование“, добавя литературният критик. Според него, такова детайлизирано вглеждане в психологическите състояния на персонажите, изразени чрез езика на тялото и лицето, не са характерни за класическата приказка. В романа-приказка на Гогова обаче това е напълно възможно. „Както във всяка приказка, и тук титаничната борба между Доброто и Злото завършва с победа над злите сили. И все пак не може да не забележим, че в „Принцеса Дея и феята Олеле” това е победа не просто над злото, а по–скоро става въпрос за въодушевяващ триумф на общочовешкия хуманизъм. Макар и вкаран справедливо в затвора, злият магьосник Стик е назначен за главен готвач там, с което царят и принцеса Дея сбъдват частично мечтата му“, добавя Станислав Марашки. Елена Гогова пък сподели, че пише втори роман в жанра фентъзи. Той ще отведе читателя в далечния арабски свят.