Ивайло Диманов: Свирих на китарата на Булат Окуджава в Москва, пробита е от фашистки куршум
- 03 Ное 2016
- kompasbg
Авторът на „Бермудският двуъгълник“ разказа за срещата си с легендарния бард и рецитира свой текст от песен, с която Нели Рангелова спечели втора награда от „Бургас и морето“
"Гордея се, че съм единственият българин, свирил на свещената китара на Булат Окуджава. Тя до ден днешен стои с една дупчица от фашистки куршум". Това каза поетът бард Ивайло Диманов по време на представянето на новата му книга „Бермудският двуъгълник“ в Морското казино.
„Отидох на гости в дома му в Москва с една прекрасна млада поетеса, която е преводач на мои стихове и на нея дължах интервюто, което взех от големия бард. Докато той ни направи чай, аз попитах „Може ли“ и без да чакам отговор,протегнах ръка към китарата. Направи ми впечатление, че е много стара и олющена. Беше завързана с канап и поставена на пирон на стената. Взех я и изпях моята любима от него песничка „Бумажный солдат“. Тя е една великолепна метафора за честните журналисти“, заяви Диманов.
След изпълнението на песента
Окуджава му стиснал ръката и казал, че за първи път чува толкова добро изпълнение на тази негова песен
„Аз го приех като комплимент, а девойката, с която бях при Булат Окуджава, после ми каза, че сме били пред прага на нова „гражданска война“, защото тази китара никой нямал право да я пипа. Тя трябвало да си стои винаги на стената, а аз не знаех“, добавя поетът.
Той рецитира „Блудният делфин“. Стихотворението, което е включено в новата книга, е всъщност текст от песента „Докато съмне“, с която Нели Рангелова през 2003 г. спечели втора награда от „Бургас и морето“.
„Хемингуей бе казал някога, че
всяко кътче далеч от морето е скучна провинция
Затова аз като провинциалист от София поздравявам вас, столичани“, възкликна Диманов в препълнената зала „Петя Дубарова“. Първата песен, която той изпълни на музикално-поетичния спектакъл, бе „Обява“ и публиката бурно го аплодира. След това поетът бард сподели, че пътувайки за Бургас, е разбрал, че гинекологът-онколог доц. Мария Попова, която е спасила майка му и още стотици хиляди българи, вече не е между нас, живите.
„Мисля си колко несправедлив е животът. Този, който спасява, си отива и неговите пациенти го надживяват“, заяви Диманов преди да рецитира свои стихове, написани докато чакал майка си да излезе от процедурите по лъчетерапия. Те са от следващата ми книга, каза поетът.
Той сподели, че за Деня на будителите е поканен в Москва от българската общност там и коментира, че неслучайно ние, българите, сме единствените в света, които честваме този празник. Очевидно сме твърде заспал народ, щом се налага да има кой да ни буди, заяви бардът.
Той изпълни и кавър на хита на Игор Скляр „На недельку до второго я уеду в Комарово“, в който обаче пее за щат Айова. Песента се е превърнала в студентски хит през 80-те години, но е актуална и днес.
Диманов поздрави с „Песничка за уличния музикант“ свои приятели бардове и обра овациите с „Рапсодия в Бруклин“, която написал докато гостувал на българската общност отвъд океана.
След това той разказа как се правят авторски песни. „Много е просто. Сам си пишеш първо стихчето, а после му лепваш музика и аранжимент, ако можеш. Свиркаш си я на китара, пееш я и общо взето сам си я слушаш. Най-хубавото на изпятата поезия е, че няма нищо комерсиално. Всичко е чисто като сълза. Преди
малко една дама ми направи много мил комплимент, че дискът ми се е протрил от слушане“, добавя бардът и за да онагледи как се създава песен, той раздаде на трима души от публиката куплети от свое стихотворение, на което е добавил и музика. Най-добре естествено се справи с рецитирането актьорът Валери Еличов, а след това Диманов изпълни песента си.
Бардът очарова приятелите си с произведения от албума си „Наздраве, Самота!“ и със стихотворение, писано в памет на Валери Петров.
Ивайло Диманов сподели, че е озаглавил деветата си по ред книга „Бермудският двуъгълник“, защото
за любовта трети ъгъл не е нужен
"В тази малка книжка са събрани всичките ми морски стихове и цялата ми любов към водата и морето", обясни поетът.
Той рецитира стихотворение, писано в Созопол, чието заглавие съвпада с името на местна кръчма. Станала му любима, защото старата къща е кацнала над самото море. "Има декоративна мелничка и масичка за двама, която е сякаш във въздуха", каза още Ивайло Диманов.
