„Това е нестандартна операция, която се прави в редки случаи, при особени ситуации и е с по-кратък живот – колегите в Англия са взели кръв от шията, а колкото по-дълъг е байпасът, толкова шансовете му да оцелее са по-кратки. Когато тя постъпи при нас, трябваше да решим въпроса как да спасим двата й крака, но при много тежко увредено общо състояние – с агресивно заболяване на артериите на коремната аорта и на долните крайници, със захарна болест, след току-що прекарана пневмония, което усложни лечебното поведение”, коментира методичният ръководител на Отделението по съдова хирургия на УМБАЛ „Дева Мария” проф. д-р Тодор Захариев.
Заедно с екипа на д-р Борислав Денчев – началник на Отделението по съдова хирургия, лекарите най-напред премахват неработещия байпас.
„Бяха се получили сраствания, което създаде допълнителни трудности при нашата реоперация. Преодоляхме ги, но видяхме, че пациентката има само по една годна артерия на всеки крак. Направихме аортобифеморален байпас - от коремната аорта съм двете бедрени артерии.
По време на операцията се установи, че патологията на артериите е много тежка – променени са от артериит, вероятно от автоимунни процеси, както и от захарната болест. Тези артерии са много неподходящи за ендоваскуларно оперативно лечение, но при нея нямаше друг избор”, допълва проф. Захариев.
Налага се байпасът да бъде продължен с нови две операции, за всеки крак поотделно, които да отпушат запушените надолу артерии. Хирурзите вземат решение да ги направят поетапно, за да е по-щадящо за болната.
„Бедрените артерии не бяха достатъчни по калибър и по проходимост, за да поемат кръвта, която бяхме взели при бипрофундния байпас от коремната аорта и се наложи да направим пролонгация първо на критичния десен крак, а на следващия ден да решим исхемията и на левия крак”, коментира д-р Денчев.
Трите интервенции са успешни, което осигурява на пациентката напълно проходими артерии на крайниците.
След тежките съдови операции, и лекарите в реанимация извършват медицински подвиг, за да изправят на крака пациентката. Състоянието й е критично, тъй като всяка следваща интервенция е увеличила риска от развитие на усложнения на хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ).
„След третата операция Марго Изет остана на изкуствена вентилация, защото белият дроб не можеше да се разгърне, имаше вече инфекция, която дисеминира двустранно.
Наложи се за по-добрата аспирация на секретите от трахеобронхиалното дърво, да направим трахеостома, която да помогне за по-лесното обгрижване на пациентката. Постепенно тя премина на по-лек режим, с по-ниска концентрация на кислород, за да може да се адаптира и отново да премине към спонтанно дишане“, обяснява началникът на ОАИЛ д-р Николай Игнатов.
След животоспасяващите манипулации, пациентката е изписана в стабилно общо състояние.
