С безапелационните 968 точки и първо място в новата класация на най-големия световен поетичен конкурс „Мили Дуели” Божана Славкова става първият български автор, спечелил голямата награда. Тя ѝ бе присъдена за поетичния филм "Дървото с некролозите". Лентата е творчески продукт между нея, Денис Стоянов и Денислав Маринов. „Благодаря за подкрепата и възможността да претворя това много лично и важно за мен стихотворение във филм”, написа на стената си талантливата възпитаничка на НУМСИ "Проф. Панчо Владигеров" - Бургас В тазгодишното 8-о издание на конкурса участие са взели 711 автори от 105 страни. Инициативата протича в продължение на цяла година. Божана Славкова се занимава с поезия, кино, визуални изкуства, театър и пърформанс. Образованието ѝ е музикално – флейтист е, завършила е НУМСИ "Проф. Панчо Владигеров" в Бургас. Тя е носител на наградата на името на Петя Дубарова в морския град. Самият организатор на конкурса Нермин Делич дава на проекта 240 точки в една от категориите. В елитната класация намират място още двама българи. Популярният поет Георги Гаврилов заема петото място, а Даяна Чобанова е класирана под номер 24. ДЪРВОТО С НЕКРОЛОЗИТЕ Не мога да намеря двойника си в некролозите, сраснали се с дървото. Сякаш, като заковеш некролога няколко пъти, умножаваш безсмъртието, а не смъртта. Покрива се мъртво с мъртво върху живото дървесно тяло. Компост от спомени. Тук никой не ме помни, не е имал моята кръв. Аз така и не знам коя е моята група. Мога да съм всяка. Баща ми е B, a майка ми – А. Баща ми има съсирек в мозъка си. Съсири се в мозъка ми. Защо не му казах нищо? Може би трябва да съобщаваме смъртта, но защо трябва да я обновяваме - 40 дни, 6 месеца, година. Може би показваме, че сме живи - времето тече за нас? Не, спря, съсири се времето и на никъде не отивам. Превърнах се в това дърво с некролозите, хапещи се за това кой да бъде запомнен. Дървото не го ли боли? Не се ли задушава под всичката тази тежест от истории и очаквания, роли – „Любящата майка, дъщеря и колега“, „Добър баща, отдаден служител, мил син“, предвидености, разкрасявания, блудкавости и кич. Смъртта е кичозна. Не можем ли просто да станем пръст или прах? Оставете ме на мира! Искам да ме разпръснете след моята смърт, да мога да танцувам по вятъра и да не съм съсирек или дърво на никого.