Предстои 100-годишнината от появата на сюрреализма, който не е преставал да се преражда в нови произведения, да се докосва по нови начини до класически и съвременни въплъщения на психоанализата. Но на български все така не разполагаме с богатство от тълкувания, които не просто да излагат историята му, а да вникват в същността му. Тази година отбелязваме и 130-годишнината от рождението на Бенямин, чиито идеи сме се заели да представяме грижливо и експертно. Но сред важните полета на неговото мислене, оставали непредставени досега, са и текстовете му за сюрреализма. Ето ги сега в това малко томче – допълнени с миниатюрна текстуална намеса на Т. В. Адорно и с обширен, богато контекстуализиращ текст на Стилиян Йотов. Така че, подавайки още една нишка за придвижване из лабиринта на гения на Бенямин, отправяме мощен сноп светлина към сюрреализма – тази немъртва история, а все така жива вселена. „Като замръзване в момента на събуждането, сюрреализмът е подобен на фотографията. Онова, което той завладява, навярно са образи…, в които най-вътрешната сърцевина на субекта осъзнава, че е нещо външно, имитация на нещо социално и историческо.“ – Т. В. Адорно. В тази юбилейна година това е третата и последна книжка от минисерията ни с нови издания на Валтер Бенямин, след „Към критика на насилието“ (в превод на Стилиян Йотов) и „Произведението на изкуството в епохата на неговата техническа възпроизводимост“ (в превод на Кольо Коев) Валтер Бендикс Шьонфлис Бенямин (на немски: Walter Bendix Schönflies Benjamin) (1892-1940) е германски философ, литературовед, критик, есеист и преводач от еврейски произход. Валтер Бенямин израства в Берлин като дете от заможно семейство. От 1912 до 1919 г. следва философия, германистика и история на изкуството в Берлин, Мюнхен и Берн. Докторската му работа е на тема „Понятието за художествена критика у немския романтизъм“ (1919). През 1925 г. университетът във Франкфурт на Майн отхвърля хабилитационния му труд „Произход на немския трауершпил“, в който от философска гледна точка се разглежда дотогава малко изследваната литература на XVII век. Бенямин изкарва прехраната си като рецензент, а също превежда на немски език романа на Марсел Пруст „По следите на изгубеното време“. Предприема пътувания в Испания, Норвегия и често пребивава в Париж. През 1926–1927 г. Бенямин посещава Москва и задълбочено изучава марксизма. През 1933 г. емигрира в Париж, където остава до окупацията на града през 1940 г. В Германия трудовете му са забранени. Сътрудничи на емигриралия от Франкфурт „Институт за социални изследвания“. Пътува на три пъти до Дания, за да се срещне с Бертолт Брехт. Приятели успяват да му издействат емигрантска виза за САЩ, но на испанската граница в Портбоу той е арестуван и пред заплахата да бъде предаден на Гестапо се самоубива със свръхдоза морфин.