Този гнездови сезон бяха тествани фотокапани по две от ключовите диги, на които гнездят птиците в резерват Атанасовско езеро. Резултатите са повече от обнадеждаващи – след няколко години на сериозно нашествие на хищници в гнездовите колонии, този сезон броят им е сравнително нисък и системата за защита даде своите резултати. Фотокапаните бяха закупени от БФБ в рамките на проект „Острови на надеждата“, подкрепен от Обществения борд на Telus International Europe. „Създаването на добри и безопасни условия за гнездене на птиците в Атанасовско езеро са нашите острови на надеждата - сигурни оазиси дива природа, в които да съхраним гнездови колонии на застрашени български птици с надеждата, че споделените усилия на всички са гаранция за оцеляването и опазването им за бъдещето.“ – твърди Дияна Костовска от фондация Биоразнообразие. Установено е, че хищниците, които бяха заснети – чакалите, навлизат в колониите странично от огражденията върху дигите. Това се случва при ниски води в басейните, когато може лесно да се гази и страничните сектори на оградите са почти незащитени. Природозащитниците твърдят, че това ще бъде една от задачите им преди следващия гнездови сезон, когато трябва да усъвършенстват системата за пасивна защита, за да осигурят по-висока сигурност на страничните сектори. Добре и навреме изградените заграждения (преди началото на размножителния период), добавянето на ново препятствие - електропастир и други разнообразни дразнители показват, че хищниците още в началото на пролетта си създават реакция към местата със заграждения като трудно преодолими територии, изискващи енергиен ресурс, който те не са в състояние да отделят. Затова предпочитат да търсят други източници на храна и колониите остават на по-заден план. Снимките показват, че хищниците безпокоят колониите изключително през нощта, което е логично, отчитайки активността на чакала - основния хищник, скитащ в езерото. Липсата на кадри с други видове хищници означава, че те най-вероятно използват други механизми и подходи за навлизане в колонните, напр. чрез плуване (видра) или малките им размери не позволяват да бъдат засечени от фотокапаните, които са на височина 1 м от земята. Освен това в близост до колониите са изследвани изпражнения на язовец, но не са открити следи от птици или други белези, които да говорят, че този хищник използва колонията за хранителен ресурс. Напротив - наличието единствено на растителни остатъци в тях през период с обилна животинска храна говори, че язовците са се хранили само с плодове и семена и не са навлизали в колониите. При всички случаи високите гнездови резултати през сезон 2016 (включително с рекордни за последните години числености, а за някои видове - за цялата история на орнитологичния мониторинг в езерото) говорят, че през този сезон натискът на хищниците не е бил особено интензивен. Това със сигурност се дължи на комплексни фактори - изградени поведенчески реакции при хищниците, наличие на система за пасивна защита с разнообразни елементи, влияещи на различни сетива на хищника и отблъскващи го от колониите, липса на висока растителност и др. Вероятно влияние оказва и самата численост на чакала в околните на Атанасовско езеро територии. Но всички доброволци, които бяха въвлечени в поставянето на фотокапаните, изработването на плашила и поставянето им на терен, както и в прибирането на съоръженията за пасивна защита и фотокапани, бяха доволни от ефекта от своята работа и убедени, че местата за гнездене на птиците стават все по-сигурни острови на надеждата. Благодарение на фотокапаните еколозите ще имат възможност и в следващите гнездови сезони да следят поведението на хищниците и да вземат спешни мерки, когато се налага да се гарантира спокойствието и сигурността на колоните. Проектът „Острови на надеждата“, подкрепен от Телус Интернешънъл е особено важен за повишаване на обществената ангажираност към проблемите на влажните зони и присъщото им биоразнообразие.