Все повече хора търсят помощ от църквата, заради страх и тревоги да не се разболеят. Това каза в интервю за БТА отец Евгений Янакиев, ставрофорен иконом и протосингел на Сливенската митрополия. Т.нар. хипохондрия, според психиатрията, е страх от заболяване и предвид ситуацията в страната и целия свят, това е обяснимо. Той обясни, че в църквата винаги са идвали хора с проблеми, като в по-голямата си част те са духовни. Дали ще бъдат фобии, страхове, дали натрапчиви мисли, но тези страхове, сред които и страхът от смъртта, не са нещо ново. "Като че ли сега хората разбраха, че боледуваме и умираме, но имайки предвид, че във време, когато всичко бе спокойно, да се говори за смъртта, не е прието, коментира свещеникът. Казват, че от гледна точка на психологията, за смъртта не трябва да се говори да не би хората да се депресират. Аз не съм съгласен с това, защото, според християнската религия, споменът за смъртта е нещо важно, защото "който помни смъртта, не ще съгреши навеки". Като православни християни знаем, че земният ни живот има край, който се знае само от Бог. Ние цял живот се готвим за него. Докато обаче, човек, който е духовно неподготвен и живее изцяло плътски, то той се страхува от всичко." Отец Евгений отбеляза, че задачата на духовниците е да дадат необходимото знание и напътствия на хората, за да може животът да продължи. По думите му, всеки има нужда да му бъде подадена ръка, за да излезе от бездна и никой не може сам да се спаси, ако някой не му помогне, в това число и свещениците. На въпрос имаше ли някаква полза и положителен аспект от пандемията и рязкото напомняне на човека за това, че той не е безсмъртен и вечен, отец Евгений отговори положително. "Тези, които са духовни, ще станат още по-духовни, но на част от тези, които са плътски хора, ще доведе до паника и тежки психически състояния. От духовна гледна точка, вярващите хора се мобилизират, защото обстановката създаде напрежение да не бъдат затворени храмовете. Това притесни християните и създаде едно "добро безпокойство" да не загубят духовния си живот." Като друга полза отецът посочи връщането на хората към земята и към селото, където все повече намират освен простор и чист въздух, то и начин за прехрана, създавайки малки стопанства. Според наблюденията му, понастоящем в храмовете има малко повече посетители, но като цяло продължават да идват тези, които редовно посещават църквата. Те не са прекъсвали своя църковен живот и по време на пандемията, нито са се отказали да се причастяват, въпреки обществената съпротива срещу общата лъжичка по време на тайнството. "Към нас имаше много обвинения, че в църквата сме нехигиенични, припомни свещеникът. Но в крайна сметка, хората, които никога не са влизали в църква и не са се причастявали, разбраха повече за светото тайнство." Още в началото на извънредното положение той бе категоричен, че не трябва да се спира богослужението, нито причастяването, наложено като традиция в литургиите още от четвърти век. На въпрос има ли информация за заразени сред миряните, които той е причастявал по празниците, отец Евгений отрече и заяви, че той самият не се е чувствал по-здрав, въпреки преходния сезон. В катедралния храм "Свети Димитър", където той служи, се дезинфекцира постоянно и хигиената се поддържа изрядно. / dir.bg