Като цяло българите приемат и подкрепят извънредното положение, показва експресен телефонен сондаж на "Галъп интернешънъл", проведен сред 1000 души между 20 и 23 март. На въпроса как оценяват мерките на властта срещу епидемията 66 на сто отговарят, че са достатъчни, 17 процента твърдят, че са прекалени, а според 15 на сто са недостатъчни. Анализаторите коментират, че това базово възприятие обуславя много голям прилив на доверие към управлението. Действията на правителството като цяло се одобряват от 74 на сто срещу неодобрение от 22 процента. Действията на МВР се одобряват от 80 на сто срещу неодобрение от 15 на сто. Действията на Министерството на здравеопазването се одобряват от 83 на сто срещу неодобрение от 12 на сто, а действията на Министерството на образованието се одобряват от 86 процента срещу неодобрение от 10 на сто. Одобрението за премиера Бойко Борисов е 73 на сто срещу 21 процента неодобрение. Ген. Венцислав Мутафчийски има одобрението на 89 процента срещу 10 на сто неодобрение. Министър Владислав Горанов е с одобрение 45 на сто срещу 26 на сто неодобрение, а вицепремиерът Томислав Дончев има одобрение от 54 на сто срещу 18 процента неодобрение. Много високи нива на одобрение получават съсловията на лекарите (91 процента) и учителите (87 процента). Реакцията към епидемията Реакциите на хората на самата епидемия се обособяват в три групи - паническа (22 на сто), тревожна (64 процента), спокойна (12 процента). Повече от една пета от българите смятат, че сегашната епидемия е едно от най-страшните неща, сполетявала човечеството. Това преувеличение е свързано пряко с факта, че над една трета от българите смятат за реална опасността да умрат от коронавирус, коментират от "Галъп" и допълват, че тази паническа нагласа сама по себе си е опасна - главно, защото адресира към властите очакване и изискване за свръхрепресивни панически мери. Цели 37 на сто признават, че лично те изпитват страх от вируса. Все пак две трети от населението са в плен не на паника, а на по-силно или по-слабо изразена тревога. Тя изкуствено се подсилва от ширещата се представа, че епидемията е смъртоносна не само за възрастните и хронично болните, но и за младите и децата (45 на сто). Твърде голяма част от българите (64 процента) са на мнение, че коронавирусът не е естествен, а е лабораторно създаден, отбелязват анализаторите. И пак приблизително толкова (66 на сто) смятат, че в най-скоро време човечеството ще има лекарство против вируса. Според данните хората масово вземат мерки против епидемията. Практически всички твърдят, че си мият по-често ръцете; 80 на сто ползват дезинфектанти; 90 на сто са ограничили личните си гостувания; 5 процента се борят с епидемията с предпазни маски. Хората масово не само приемат, но и одобряват ограничителните мерки на правителството. Между 88 на сто и 94 процента одобряват забраната на всички публични събирания, затварянето на границите за чужденци, забраната българите да пътуват в чужбина. Общественото мнение обаче е разделено за забраната да се пътува от град в град / 56 на сто са "за" срещу 40 на сто, които не я смятат за правилна/, както и за въвеждането на вечерен час - положителните мнения са 59 на сто срещу 39 процента отрицателни. Първоначалните масови опасения, че в България ще свършат храните и лекарствата, са по-слабо изразени - от 13 до 27 на сто. За сметка на това възникват тревоги за икономическите последици от епидемията - хората се опасяват, че ще загубят работа - 20 на сто, че няма да могат да си плащат кредитите - 29 на сто, че няма да могат да покриват битовите сметки - 38 процента. Три на сто от анкетираните твърдят, че вече са загубили работа. На въпроса кой модел на борба с вируса смятат за най-правилен - репресивен /"китайски", ограничителен / "европейски", свободен / "шведски", 30 на сто от българите заявяват, че са "за" китайския модел, 42 на сто - за "европейския", а 23 на сто - за "шведския". Тази "средна" и сравнително трезва реакция в условията на епидемия е в унисон с масовото мнение на българите (87 на сто), че на фона на другите страни България се справя сравнително успешно, а също и че особено благоприятно за страната е, че съвсем наскоро тя успя да избегне мигрантска вълна от Турция (89 процента), коментират от "Галъп". Българският сондаж на общественото мнение е част от международния експресен сондаж на световната асоциация "Галъп интернешънъл", който ще излезе до дни и ще позволи мненията за коронавируса в България да бъдат сравнени с мненията в десетки страни по света. Ползвана е специална панелна методика, която да осигури максимална представителност на данните. Какво мислят на Балканите Над 70 процента от хората на Балканите смятат, че коронавирусът не е толкова голяма заплаха, както се представя, показва проучване на агенция Галъп интернешънъл, която коментира, че това може да се очаква в регион, свикнал с кризи, предаде Танюг, позовавайки се на Дойче веле. Според проучването, в което са анкетирани 20 000 души в 26 страни, 62 процента от хората в света се страхуват от зараза, но същевременно 56 процента мислят, че заплахата не е толкова голяма, както се твърди. Резултатите от проучването показали, че на Балканите още не е настъпила такава паника, поне в трите страни, където е направена анкетата. В Босна и Херцеговина и Северна Македония 73 процента от хората мислят, че вирусът се представя като по-опасен, отколкото е, а в България на това мнение са 72 процента. "Балканите от векове са важен кръстопът. На такива места интензивността на историята е значително по-голяма, което означава, че тук е имало повече кризи, които е трябвало да се преодоляват", коментира президентът на Галъп интернешънъл Кънчо Стойчев. / dir.bg