Археолози откриха останки от античната крепост Кария край Шабла
- 01 Сеп 2016
- kompasbg
Останки от стените и бойна кула от късноантичната и ранновизантийска крепост Кария край Шабла разкри археологически екип от Регионалния исторически музей в Добрич с ръководител на разкопките Боян Тотев и заместник Добрин Добрев.
Обектът е уникален с това, че по българското крайбрежие няма крепост, чийто стени се мият от морето, намира се до единствената морска естакада и най-големия и все още действащ фар, посочи директорът на музея Костадин Костадинов.
Той подчерта, че работата на обекта е била голямо предизвикателство, защото върху крепостната стена през 50-60-те години на миналия век социалистическото строителство е оставило своя отпечатък. Така при проучванията тази година повече време е отнело разкопаването и изваждането на 14-тонните бетонни блокове.
С „Пристанищна инфраструктура”, които също са подкрепили проучванията, е договорено да бъдат преместени с кранове и ползвани като брегоукрепителни съоръжения във водата.
Крепостта Костадинов определи като класическа морска крепост. Тя е известна като поселение, възникнало още преди новата ера и създадено от карийския народ. Първото име, с което е известна, е Карон лимен. След това върху нея има отпечатък от следващи исторически епохи - късноантична и елинистическа. Крепостта е била голямо пристанище, което се доказва и от големите питосни полета.
Селището се отъждествява с известното Карийско пристанище, което е създадено от колонизатори от областта Кария в Югозападна Мала Азия и е споменавано от антични автори.
Карел Шкорпил описва древното пристанище като правоъгълен басейн, успореден на брега с дължина 280 метра и ограден с три каменни насипа-вълноломи, посочват от музея.
При разкопките това лято между естакадата и фара е проучвана северната кула на крепостта, която е кръгла. Тя е от 6 век, служила е като наблюдателна и бойна кула. От другата страна на естакадата е южната кула на крепостта, която е квадратна. Видно е, че е с оригинални строителни материали и има и запазен огромен питос, обясни Костадинов.
Амбицията на археолозите е догодина да продължат проучванията. Очаква се до 2018 г. обектът да бъде напълно готов и да стане привлекателен център за туристите в Шабла и региона. Мястото, на което е и Шабленският фар - най-старият по българското Черноморие, е уникално и може да се превърне в посещавана туристическа забележителност, каза Костадин Костадинов. Директорът на музея коментира, че районът има голям туристически потенциал и заради близостта на Шабленския нос.
За жалост, 75 на сто от крепостта са в морето. Затова надеждите са догодина да има и подводни разкопки, каквито тази година не можаха да се реализират, обясни кметът на Шабла Мариян Жечев.
Той увери, че Общината ще продължи да подпомага дейността на екипа, като ще издигне стените и кулите на кота над терена, за да стане районът още по-привлекателен. Ще се търси възможности и за кандидатстване и с проекти за еврофинансиране.
Проучванията тази година са финансирани с 5 хил. лв. от Община Шабла, която също и с логистика и транспорт. Държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура”, което изгражда естакадата на нос Шабла, е осигурило 30 хил. лв.
Източник: topnovini.bg
Обектът е уникален с това, че по българското крайбрежие няма крепост, чийто стени се мият от морето, намира се до единствената морска естакада и най-големия и все още действащ фар, посочи директорът на музея Костадин Костадинов.
Той подчерта, че работата на обекта е била голямо предизвикателство, защото върху крепостната стена през 50-60-те години на миналия век социалистическото строителство е оставило своя отпечатък. Така при проучванията тази година повече време е отнело разкопаването и изваждането на 14-тонните бетонни блокове.
С „Пристанищна инфраструктура”, които също са подкрепили проучванията, е договорено да бъдат преместени с кранове и ползвани като брегоукрепителни съоръжения във водата.
Крепостта Костадинов определи като класическа морска крепост. Тя е известна като поселение, възникнало още преди новата ера и създадено от карийския народ. Първото име, с което е известна, е Карон лимен. След това върху нея има отпечатък от следващи исторически епохи - късноантична и елинистическа. Крепостта е била голямо пристанище, което се доказва и от големите питосни полета.
Селището се отъждествява с известното Карийско пристанище, което е създадено от колонизатори от областта Кария в Югозападна Мала Азия и е споменавано от антични автори.
Карел Шкорпил описва древното пристанище като правоъгълен басейн, успореден на брега с дължина 280 метра и ограден с три каменни насипа-вълноломи, посочват от музея.
При разкопките това лято между естакадата и фара е проучвана северната кула на крепостта, която е кръгла. Тя е от 6 век, служила е като наблюдателна и бойна кула. От другата страна на естакадата е южната кула на крепостта, която е квадратна. Видно е, че е с оригинални строителни материали и има и запазен огромен питос, обясни Костадинов.
Амбицията на археолозите е догодина да продължат проучванията. Очаква се до 2018 г. обектът да бъде напълно готов и да стане привлекателен център за туристите в Шабла и региона. Мястото, на което е и Шабленският фар - най-старият по българското Черноморие, е уникално и може да се превърне в посещавана туристическа забележителност, каза Костадин Костадинов. Директорът на музея коментира, че районът има голям туристически потенциал и заради близостта на Шабленския нос.
За жалост, 75 на сто от крепостта са в морето. Затова надеждите са догодина да има и подводни разкопки, каквито тази година не можаха да се реализират, обясни кметът на Шабла Мариян Жечев.
Той увери, че Общината ще продължи да подпомага дейността на екипа, като ще издигне стените и кулите на кота над терена, за да стане районът още по-привлекателен. Ще се търси възможности и за кандидатстване и с проекти за еврофинансиране.
Проучванията тази година са финансирани с 5 хил. лв. от Община Шабла, която също и с логистика и транспорт. Държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура”, което изгражда естакадата на нос Шабла, е осигурило 30 хил. лв.
Източник: topnovini.bg
