"Тези промени са пореден ярък пример за перверзно транспониране, за побългаряване на директива, чиято цел е да подобри, да оптимизира правото на процесуална защита", това заяви известният адвокат правозащитник Михаил Екимджиев пред БНР по повод ветото, което президентът наложи върху спорни промени в Наказателния кодекс. Румен Радев оспори възможността за така наречения "таен арест" - близките и семействата на задържани лица да не се уведомяват до 48 часа след задържането им. Държавният глава се обяви особено твърдо и срещу това родителите на задържани непълнолетни или техни учители и директори на учебното заведение да научават за това в срок до 24 часа, през които децата ще остават в неизвестност. "Този тип забавяне на уведомяването може да се допуска само в изключителни случаи, докато начинът, по който тя се транспонира в българския Наказателно-процесуален кодекс, създава предпоставки да се използва винаги по субективна преценка на наблюдаващия прокурор, а другото име на субективната преценка е произвол. Той може да задържи едно дете за 24 часа без да се уведомяват близките му по подозрение за извършено престъпление и затова той няма да носи никаква, подчертавам, никаква отговорност", коментира още Екимджиев, който е член на Асоциацията от европейска интеграция и защита на човешките права. "Автоматично със самото приемане на промените в НК няма да бъдат нарушени нито конституцията, нито конвенцията, но се създават изключително сериозни предпоставки за такива нарушения. Като в европейската директива, от нейното тълкуване очевидно следва, че този тип забавяне на уведомяването може да се допуска само в изключителни случаи", каза той и допълни, че това са случаите на тежка организирана престъпна дейност, тероризъм, измами и т.н. И продължи: "Ще вляза в един задочен диалог с апологетите на промените, слушах г-н. Цветанов да казва - "какво толкова като няма да уведомяваме близките, нали той има право на адвокат, който адвокат веднага ще уведоми близките", каза още той. "Системно, при този тип задържания, не се уведомява задържаното лице за правото му на адвокат", то "бива държано, без да му се дава възможност да се свърже нито с близки, нито с адвокат". Екимджиев коментира и това, че според държавния глава ефектът от промените в Наказателния кодекс може да засегне и други конституционни права, като например и правото на труд. "Всички ние сме нормални хора, всички ние искаме да има борба срещу тероризма, срещу организираната престъпност, но лошият опит, който имаме от липсата на институционална култура в прокурори, в полицаи за опазване на човешките права в България, ме кара да мисля, че с тези правомощия ще бъде злоупотребявано", каза юристът. Той изтъкна, че според адвокати има грубо погазване на човешки права така, както и въпроса дали този закон ще се използва срещу неудобните за властта: "Да, категорично смятам, че се прави за това. Вече имам опит със законите, предшестващи този, вижда се как те се насочват и се използват или срещу съвсем дребни риби, за съвсем обикновени, незначителни престъпления, за лични отношения, или за разчистване на сметки с политически и бизнес опоненти, но много рядко те засягат истинска, организирана престъпност". Емикджиев коментира и една от много актуалните теми в последните дни - променената мярка за неотклонение на Десислава Иванчева и Биляна Петрова и дали в техния случай може да си стигне до съда в Страсбург: "Категорично да, имах повод да проуча казуса - този прекомерен арест с неоправднато задържане в пордължение на повече от седем месеца и онези грозни сцени на изтезания и издевателства с прангите, сложени на краката на две жени с влошено здраве". / dir.bg