Данъчните дела вече ще се гледат във всички административни съдилища. Това решиха депутатите и приеха промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), при гласуването на второ четене на измененията в Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Днес мащабните изменения в АПК, чието обсъждане продължи десетки часове в правната комисия и в пленарната зала, бяха приети окончателно. „Благодаря на всички народни представители и експерти, които участваха в многото работни групи. Надявам се да сме направили една сериозна стъпка“, обърна се на финала към залата председателят на правната комисия Данаил Кирилов. Именно той и председателят на Върховния административен съд (ВАС) Георги Чолаков бяха сред най-активните участници в обсъждането на измененията и положиха големи усилия по изработването на текстовете, така че да отговарят на най-съвременните изисквания на административното право. Първият текст, гласуван днес от депутатите, беше този, с който беше направена революционната промяна данъчните дела вече да не се гледат само София, Пловдив, Варна, Бургас и Велико Търново, а от всичките 28 административни съдилища в страната. Тя е станала възможна след разговори между председателя на ВАС Георги Чолаков и министъра на финансите Владислав Горанов, стана ясно днес в пленарната зала. Председателят на правната комисия Данаил Кирилов съобщи, че през последните дни са се провели срещи между представители на ВАС, МФ и данъчната администрация. „В тази връзка бях уведомен вчера, че е постигнат консенсус в посока да се промени подсъдността към всички административни съдилища. В рамките на дебата обаче е било поставено условие от министерството промените да влязат в сила веднага, за да може в средата на бюджетната година да се видят недостатъците им и ако са необходими коригиращи мерки, те да бъдат съобразени в бюджета за 2019 г.“, каза Кирилов. При гласуването в пленарната зала думата взе и председателят на ВАС. Той призова депутатите да променят подсъдността не само на делата срещу ревизионни актове (каквото беше първоначалното предложение), но и на други производства в ДОПК. И обясни: „Ако променим само чл.156 ДОПК, ще предвидим специална подсъдност само за ревизионните актове, а производствата за обезпечаване на доказателства, за отсрочване и разсрочване на задължения и други ще останат в пет съдилища“. Чолаков също благодари на депутатите за това, че приеха промените в АПК. „Искам да ви благодаря, че се направи първата важна съществена промяна за доближаване на административното правораздаване до хората и за по-бързо и качествено правораздаване“. Така депутатите първо приеха единодушно изменение в чл. 156, ал. 1 ДОПК, с което предвидиха, че делата срещу ревизионни актове вече ще се гледат от всичките 28 административните съдилища в страната. Като за да не могат жалбоподателите да си избират съд, като сменят постоянния адрес или седалището си в хода на производството, беше направено важно уточнение в нормата и тя придоби следната окончателна редакция: „Ревизионният акт в частта, която не е отменена с решението по чл. 155, може да се обжалва чрез решаващия орган в 14-дневен срок от получаването на решението. Делото се разглежда от административния съд, в чийто съдебен районен е постоянният адрес или седалището на жалбоподателя към момента на извършването на първото действие по осъществяване на данъчно-осигурителния контрол от органите по приходите“. След това със 128 гласа „за“, нито един против и 10 „въздържал се“ депутатите промениха и подсъдността на още четири вида данъчни дела – те са тези по обжалването на действията за обезпечаване на доказателства (чл.41 ДОПК), на отсрочване и разсрочване на публични вземания (чл. 187 ДОПК), на обезпечения на публични вземания (чл. 197 ДОПК) и свързаните със защита срещу принудително изпълнение (чл. 268 ДОПК). Като се прие в тези случаи съдебното обжалване на актовете на данъчните да става пред административния съд по постоянния адрес или седалището на жалбоподателя/длъжника. Направена беше и друга промяна в ДОПК (в чл. 160 беше създадена нова ал.6). С нея се предвиди, че решенията на административните съдилища по дела, по които се обжалват установени с ревизионния акт на физическо лице публични вземания общо до 750 лв. (без да се включват начислените лихви за забава), ще са окончателни. За юридическите лица се записа, че на касационно обжалване ще подлежат решенията на първата инстанция по ревизионни актове за над 4000 лв. Промяната на подсъдността на данъчните дела беше аргументирана и подкрепена от депутати от почти всички политически сили. Пръв изменението защити Крум Зарков от БСП. Той напомни, че колегите му вече промениха чл. 133 от АПК и приеха като общо правило, че делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от съда по постоянен адрес или седалище на адресата им. „Предложението за промяна в ДОПК по отношение на подсъдността, направено преди година с проекта за АПК, беше посрещнато с аплодисменти и беше отбелязано като пробив“, заяви Зарков и напомни, че досега всички опити на парламента да разпръсне данъчните дела в цялата страна са срещали отпор от Националната агенция за приходите. „От НАП казват, че при настоящото положение за тях е по-лесно да защитават своите актове, тъй като имат по-подготвени специалисти в големите дирекции. Това не променя факта, че гражданин или търговец от Видин сега пътува до Велико Търново, за да обжалва ревизионен акт. И ако за НАП е трудно да пътува, за гражданина е още по-трудно“, каза той. Христиан Митев от Обединени патриоти също заяви, че е време подсъдността на данъчните дела да бъде променена. „В данъчно-ревизионното производство по-слабата страна са гражданинът или търговецът, който оспорва ревизионния акт. Трябва да застанем на страната на гражданите, на страната на бизнеса. Промяната няма да е такъв голям удар по отношение на данъчната администрация“, заяви той. Колегата му от ДПС Хамид Хамид отхвърли тезата, че едрият бизнес е концентриран в петте най-големи града в страната и затова е нормално само в съдилищата там да се гледат данъчни дела. „Статистиката показва, че 2/3 от тези дела в административен съд не са от Варна, а идват от Добрич, Шумен, Силистра и Търговище“, каза той. Депутатите изрично гласуваха, че смяната на подсъдността на данъчните дела ще влезе в сила още с обнародването на закона в Държавен вестник. Като образуваните преди това дела, ще се довършат по досегашния ред. Освен това беше прието, че новите правила за електронно призоваване и съобщения ще влязат в сила от 10 октомври 2019 г. Специална разпоредба в АПК задължава Висшия съдебен съвет до 1 юли 2019 г. да обезпечи необходимия брой административни съдии. А до 1 януари 2021 г. ВАС, Административен съд София – град и Административен съд София – област трябва да получат необходимия сграден фонд за осъществяване на дейността им, съобразно натовареността и разпределението на делата. lex.bg