Около една трета от населението в България - 33 процента - или почти всеки трети българин, е имал през 2017 г. просрочена ипотека, наем или други финансови елементи, като например сметки за комунални услуги или плащания за наем, които обикновено се изплащат като месечни вноски. Това показват данни от анализ на Евростат за просрочените плащания на европейците, цитирани от БТА. По този показател страната ни е на предпоследна, 27-ма позиция в ЕС, като зад нас са само жителите на южната ни съседка Гърция. Според данни на финансови експерти средният дълг на човек у нас през 2017 г. е бил над 900 лева, като за сравнение през 2015 г. сумата е била около 450 лв., тоест в рамките на две години задълженията на българите са скочили двойно. Общият обем на вземанията през въпросната година е бил 1,8 млрд. лева, като кредитополучателите у нас са били над 1,8 млн. души. Необслужваните потребителски заеми са били за над 800 млн. лева към края на м.г., като към тази сума трябва да се добавят и 1 млрд. лева необслужвани ипотеки. Според експертите бързите кредити са били бумерангът, който се завръща при хората като основен фактор за трупане на нови кредити и лавинообразното задлъжняване на потребителите. Най-голяма част от взетите бързи кредити през 2017 г. са били за мобилен телефон, компютър, таблет, аудио системи и телевизори. През 2017 г. е имало три типа лош дълг, които са създавали финансови проблеми на сънародниците ни - към банки, към телекоми и към институции за бързо кредитиране. Така близо половината от лошия дълг на българите е идвал от банките, а около 30 на сто - от телекомите. На трето място се нареждат небанковите кредитиращи институции, най-често отпускащи т.нар. "бързи" кредити, които акумулират 20 на сто от възложения за събиране дълг. Най-задлъжнели в ЕС са били гърците Според европейската статистика около 10 процента от жителите на ЕС, или един на всеки десет души, е имал неизплатени дългове и забавени плащания през 2017 г. Почти половината от жителите на Гърция /48 процента/ са били в просрочие с ипотека, наем, комунални сметки или плащания по договори за покупка през 2016 г., отчита анализът на Евростат. На втора позиция са били хората в България /34 процента/, а над една четвърт от хората в Кипър и Хърватия - по 26 процента - също са били в просрочие заради ипотека, наем или други плащания. Най-ниски пропорции на хора с финансови задължения са били регистрирани в Чехия и Германия - по 4 на сто, Холандия - 5 на сто. Швеция, Дания и Австрия също са били сред страните, в които е отчетен много нисък праг на хора с финансови задължения - малко над 5 процента. От последния доклад на Европейската комисия, посветен също на темата "лоши кредити" става ясно, че макар и да е намалял за година, общият обем на необслужваните кредити към средата на 2017 г. остава внушителен - 950 млрд. евро. По данните на ЕК, в средата на 2017-а необслужваните кредити в ЕС са били 4,6 процента от всички отпуснати заеми, като това съотношение е намаляло с 1 процентен пункт в сравнение със средата на 2016 г. Според анализа, за да се справят с необслужваните кредити в ЕС - Европейският банков орган и ЕК смятат да предприемат редица мерки относно въвеждането на общи правила за справяне с лошите кредити, както и развитие на вторичния пазар за лошите кредити. Правят се стъпки за подобряване на законодателната рамка на несъстоятелността, като предстои ЕК да направи общ преглед по тази тема, отчита Евростат. / dir.bg