От началото на годината до края на септември към отделите "Закрила на детето" са подадени 1016 сигнала за насилие над деца, като по 694 от тях е проведен координационен механизъм за взаимодействие. Това стана ясно на проведената кръгла маса на тема: "Предизвикателства и препоръки пред гарантиране правата на децата, пострадали от насилие", организирана от граждански организации със съдействието на омбудсмана Мая Манолова. Такива сигнали постъпват от по-големи деца 13-14 годишни. Малките деца трудно съобщават сами престъплението. Има случаи, в които децата на 9-12 г. го съобщават на техни приятели или съученици, които го разкриват на родителите си и така идват сигналите в полицията. Най-често сигналите идват в полицията и там трябва да се извърши най-сериозната промяна, за да се защитят децата от допълнителни травми като участници в правни процедури. В полицията има инструкция на МВР от 2008 г., която задължава полицейските служители да посрещат пострадалите от престъпления в адаптирани помещения (помещения за доверителни разговори) и да ползват щадящи процедури към тях. Тази инструкция за служителите на МВР за съжаление не се познава от самите служители по места, както не се познава и изискването за териториално взаимодействие на местно ниво, подписано от всички министерства. Детето, жертва на престъпление не винаги се разпознава като дете в риск, поради което често отдел Закрила на детето не е информиран своевременно, т.е информирането се отлага или пропуска. При процедурите детето може да бъде извикано неколкократно в полицията, за да разказва за преживяното. Няма разписани процедури или методически указания, които да гарантират защита на детето от вторична виктимизация по време на полицейската проверка. Срещите с детето обикновено се провеждат в стаите на полицията, често в присъствието на трети лица. Децата жертви обаче имат и специфични нужди от защита поради уязвимостта им към вторично и повторно виктимизиране, сплашване и отмъщение. В съдебното заседание след това детето участва като свидетел. Често децата са притеснени, заради неяснотата по процедурата. Самата съдебна зала също оказва неприятно влияние на детето, преживява я като плашеща. Най-проблемен се оказва контактът с подсъдимия, като при тази среща детето се изправя очи в очи с него. В редица случаи риск от подобна среща има още в коридорите на съда или в пред съдебната зала. Много често подобни срещи оказват влияние на психоемоционалното състояние на детето и на неговите възможности да свидетелства. Отваря се врата за манипулиране на детето по вербален или невербален начин. Не се преценява вероятен конфликта на лоялност към подсъдимия, особено ако той е близък роднина. Като например въпрос на адвокат на бащата, обвинен в домашно насилие, който пита детето в съдебната зала: „Кажи ми дали обичаш татко си?” Често се прилагат мерки за защита на детето, регламентирани като права на пострадалото дете. В повечето случаи обаче психо-социалната и медицинска рехабилитация на жертвата не е ясно гарантирана. Дир.бг