България все още не отговаря на условията за влизане в еврозоната, стана ясно от изказване на главния икономист на Европейската централна банка. Номиналните критерии трябва да бъдат уважавани, но големият въпрос е за постигането на устойчиво сближаване. Когато се стигне до шокови ситуации, а те винаги се случват, колко устойчиво е обществото, запита главният икономист на Европейската централна банка Питър Прат. Така с въпрос той отговори на журналист от БНР, попитал го дали икономическото сближаване с валутния съюз е най-голямото предизвикателство пред България, за да приеме еврото. Говоря и за политически, и икономически шокове. Не е въпросът само за икономическата устойчивост, но и за социалният консенсус, който сте постигнали в страната си, отговори Прат, цитиран от националното радио. България трябва да покаже, че икономиката й достига нивото на някои от по-богатите страни в ЕС преди да обмисли присъединяване към еврозоната, подчерта главният икономист на ЕЦБ. Прат беше в София за участие в конференция за икономическото развитие на страните от Централна и Югоизточна Европа, организирана от Асоциацията на банките в България. България изпълнява техническите критерии от Маастрихт (за влизане в еврозоната) - за инфлация, бюджетен дефицит и съотношение дълг към БВП (плюс неспоменатите - ниски дългосрочни лихви* и устойчивост на валутния курс), каза неотдавна на среща с председателя на ЕС Доналд Туск премиерът Бойко Борисов. И беше категоричен, че заслужаваме място в "чакалнята" на еврозоната - т. нар. Валутно-обменен механизъм (ЕRM2). От ЕС обаче поставят и други нетехнически критерии, свързани с престъпността, корупцията и съдебната система, отбеляза Борисов. Премиерът изтъкна добрите макроикономически показатели на страната ни и изтъкна, че 2016 г. е първата фискална година с отчетен излишък след 2008 г. Той посочи също, че страната ни е трета след Естония и Люксембург с най-нисък държавен дълг като относителен дял от БВП. Макар да не са формализирани като Маастрихтските критерии, определящи за България са критерии, свързани с догонването на доходите в ЕС – т. нар. реална конвергенция, или сближаването, изтъква economix.bg. 366 години на Източна Европа, за да стигне заплатите в Германия, показаха профсъюзни изчисления в Чехия. Всъщност влизането в "чакалнята" е също технически (номинален) критерий за членство в еврозоната. Решението е политическо и на практика е единствената стъпка, при която ЕЦБ може да наложи вето срещу приемането на нови страни в еврозоната. След като страната влезе в ERM2, за не по-малко от 2 години трябва да покрие четирите критерия за номинална конвергенция. *Ниски дългосрочни лихви (доходност по 10.5-годишните ДЦК), които не надхвърлят с повече от 2 процентни пункта доходността в трите страни на ЕС с най-ниска инфлация. http://dnes.dir.bg