В първата събота от Великденските пости се празнува Тодоровден, наричан още Тудорица или Конски Великден. Св. Тодор заема важна част от народните обичаи и е важен за всички пролетни ритуали, за смяната на зимата с пролетта и свързаното с нея плодородие. Според народните представи на този ден св. Тодор обхожда на своя кон пролетното поле да провери растат ли посевите, после забива копието си в земята, връзва за него коня, съблича девет кожуха и отива при Бога, за да моли за лято. Затова народът свързва Тодоровден с надеждата за плодородие. Според традициите младите невести трябва да омесят обреден хляб с формата на кон или подкова. Хлябът се намазва с мед и по него се залепва варена царевица. След това свекървата проверява добре ли е станал и се раздава на близките. Този ритуал е важен за сближаването между снахите и свекървите и за приемането на младите булки в семейството. От обредния хляб се слага в яслите на конете, да са здрави и да има приплод. Младите момичета мият косите си с вода, в която има сламки от яслите на конете, за да са лъскави и здрави косите им като конските гриви, после изливат водата след конете, които поемат към определеното за кушиите място. За това конните кушии заемат важно място в празненствата на този ден. Докато жените изпълняват своите ритуали, мъжете се подготвят за надбягването с коне. Стават още в зори, сресват и кичат най-хубавите си коне с шарени конци, мъниста и пискюли. След надбягването, на което печели най-бързият, следва награждаването – торба хубав зоб, венец, който момите са изплели и не на последно място – признанието на останалите. Празничната трапеза на Тодоровден включва пита, супа от леща, гъбена чорба, картофи и варена царевица. Днес имен ден имат всички, които носят името на св. Теодор Тирон, както и тези с имена Божидар, Донка, Юлиян, Юлияна.