Сигурната зона в Харманли е създадена съвместно с Държавната агенция за бежанците, УНИЦЕФ България и Международната организация по миграция (МОМ) България, с подкрепата на Държавния департамент по миграция (SEM) на Швейцария. В приветствието си Илияна Йотова специално изтъкна активната дейност на Държавната агенция за бежанците. „В грижата за бежанците създадохте стандарти, които са пример в целия Европейски съюз“, заяви тя. От своя страна директорът й Мариана Тошева благодари на вицепрезидента за доброто сътрудничество. „Присъствието на всички български институции днес показва, че България не бяга от своята отговорност, заедно решаваме проблемите“, посочи Йотова и подчерта, че страната ни е сред първите с най-голям брой непридружени деца бежанци. Вицепрезидентът заяви, че необходимото законодателство е налице, но често практиката се сблъсква със закона и има доста проблеми за решаване – от идентифицирането на влезлите незаконно в страната деца през намирането на настойници до интеграцията им. Йотова изрази своите резерви към окончателно приетия наскоро Пакт за миграцията и убежището. „10 години костваше на европейските институции да изготвят това законодателство. Опасявам се, че основната тежест отново ще падне върху държавите от външните граници на ЕС, каквато е България. Принципът на солидарност и релокация няма да проработи и съм убедена, че немалко държави ще предпочетат да платят сума в европейския бюджет, вместо да приемат мигранти“, коментира вицепрезидентът пред журналисти. Тя посочи, че през следващите две години пред България предстои много работа, тъй като не се очаква миграционният поток да стихне предвид военните конфликти по света. „Днес казваме на децата бежанци, че не са сами, могат да разчитат на нашата протегната ръка, могат да оставят назад ужасите, които са преживели. Обещаваме им сигурност и бъдеще и ги подкрепяме да мечтаят – няма нищо по-страшно на този свят от деца, които не знаят за какво да мечтаят, защото са виждали само войни и разрушения“, подчерта Илияна Йотова. Вицепрезидентът благодари на медиите, че отразяват човешкото лице на войната, защото „бежанците не са бройки в таблици, а живи хора със своята съдба“.