По този начин, освен надницата за деня, то трябва да получи и двойно тази сума. Така възнаграждението става в троен размер. Това коментира националният секретар на КНСБ Величка Микова в предаването “Социална мрежа” по NOVA NEWS. Според Микова, ако служителят трябва да работи на официален празник по предварително установен график от работодателя, а не 5 дни в седмицата по 8 часа, в този случай ще се заплаща удвоена надница – основното възнаграждение на служителя, заедно с единично увеличение. Така казва законът – че за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. Съществуват и случаи, при които се полага и четворно увеличение по време на извънреден труд. В зависимост от тълкуването на разпоредбите на Кодекса на труда, това е когато работникът/служителят работи на официален празник, той трябва да получи веднъж основното си възнаграждение, ако това е извънреден труд има 100 на 100 увеличение на уговореното възнаграждението по чл. 262 от КТ, като така се получава трикратен размер на дневното възнаграждение и към него се добавя още едно увеличение. Следващият текст в закона казва, че независимо дали е делничен или празничен ден се дава още двукратно увеличение на надницата, тоест става четирикратно увеличението. Доста е сложна калкулацията за заплащане на положен извънреден труд през дните на официалните празници, подчертава Величка Микова. Заплащането в празничните и почивни дни трябва да се оформи със заповед от работодателя, а работникът/служителят трябва да се запознае със съдържанието ѝ. Законът забранява извънредния труд, положен в празнични дни, да се компенсира вместо със заплащане само с допълнителен почивен ден. Задължително се заплаща допълнително възнаграждение – удвоено или утроено. Кодексът на труда обаче в чл. 153, ал. 4 казва, че ако работим в дните на седмична почивка, не става въпрос за официални празници, а за събота или неделя и то при подневно отчитане на работното време – през следващата седмица работникът/служителят има право освен на увеличено заплащане на този труд, но и на непрекъсната почивка в размер не по-малък от 24 часа. Следователно освен увеличеното възнаграждение за извънредния труд му се полага и допълнителен почивен ден, с оглед на спазване на правилата за здравословни условия на труд. Има разлика в заплащането на труда в празничен и почивен ден. Ако се полага извънреден труд в дните, които са редовните за работника/служителя, увеличението на заплащането за деня на положен извънреден труд е 50% върху уговореното. Ако официалният празник се падне в събота или неделя, законът изисква следващият първи работен ден да бъде почивен. Ако в този почивен ден едно лице работи по график, за него този ден е официален празник, но е работен ден, а не почивен и за него трябва да получи удвоено увеличение на възнаграждението си. При нарушаване на правата на работника/служителя, ако е работил в празнични, почивни дни или е полагал извънреден труд, ако няма издадена заповед от работодателя или не се е подписал под тази заповед, има право да потърси правата си от работодателя, а при отказ да се обърне към Инспекцията по труда, съветва Микова.