С решението си да спре излъчването на руските телевизии Европейският съюз в лицето на Съвета на ЕС, заседавал на 3 юни 2022, грубо нарушава собствените си договори и принципи. И съгласно тях подлежи на съд. „Съюзът зачита правата, свободите и принципите, определени в Хартата на основните права на Европейския съюз – се казва в чл. 6 от Договора за ЕС. – Хартата има същата юридическа сила като Договорите“. А в нейния чл. 11 по-специално се казва, че „Всеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на публичните власти и независимо от границите“ (курсивът е мой). И сега – внимание! Регламент (ЕС) 2022/879 на Съвета от 3 юни 2022 г.: „С оглед на сериозната обстановка и в отговор на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, е необходимо в съответствие с основните права и свободи, признати в Хартата на основните права, по-специално с правото на свобода на изразяване на мнение и на свобода на информация, както е признато в член 11 от нея, да се въведат допълнителни ограничителни мерки за преустановяване на дейността по излъчване на такива медии в Съюза“ (параграф 11 от Преамбюла). В СЪОТВЕТСТВИЕ, значи, а не в НАРУШЕНИЕ на чл. 11 от Хартата било спирането на руските канали. Не просто парадоксално, а направо цинично е, че точно с чл. 11 самозабравилите се европейски чиновници са обосновали решението си. Никъде в този член няма и намек за „ограничаване“ или „необходимост от ограничаване“. Има точно обратното: „без намеса на публичните власти и независимо от границите“. Лъжата е Истина! Нарушението е Съответствие! Като част от своето право ЕС припознава и „основните права, както са гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи“ (чл. 6, т. 3 от Договора за ЕС). Там пише същото: „Това право включва свободата на всеки да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на държавните власти и независимо от държавните граници“ – чл. 10 от Конвенцията. В чл. 34 пък се казва, че за нарушение на което и да е от правата, провъзгласени в Конвенцията, може да бъде сезиран Европейският съд по правата на човека. Това може да направи „всяко лице, неправителствена организация или група лица, които твърдят, че са жертва на нарушение от страна на някоя от Βисокодоговарящите страни“. Впрочем основният профсъюз на нидерландските журналисти вече заведе дело срещу забраната за разпространяване на руски държавни медии в ЕС. Време е да ги последваме. Всички, които се чувстваме жертва на „високодоговарящите се“ за наша сметка. Иначе няма как да ги спрем. А те ще продължат да ни тикат към все по-осезаемата реалност на един оруеловски свят. Дора Чичкова Автор24 май https://ppvo.bg