От 1983 г. с решение на Общото събрание на ООН, във връзка с годишнината от израелската бомбардировка на жилищни квартали на Бейрут (1982 г.), при която загиват деца, 4 юни се отбелязва като Международен ден за защита на децата, жертви на агресия. В България датата се отбелязва от 2012 г. Светът става все по-опасно място за все повече деца, като едно на всеки четири деца живее в страна, засегната от конфликт или бедствие, се казва в анализ на УНИЦЕФ. За твърде много от тези деца всеки ден е кошмар. Военните конфликти по света довеждат хуманитарните нужди до критични нива, а най-уязвими са децата. Конфликтите, които продължават с години, разрушават живота на децата. Те са най-уязвимите заради колапса на жизненоважни услуги като здравна помощ, достъп до вода и санитарно-хигиенни условия, образование. Преживяното води до физически, ментални и емоционални травми, независимо дали детето е било жертва или само свидетел на насилието. Децата, жертви на агресия, по-често страдат от тревожност, депресия и проблеми, свързани с привързаността. Те по-често проявяват агресия и имат поведенчески проблеми. Преживяното насилие води както до някои здравословни проблеми, така и до когнитивни нарушения и обучителни трудности. Счита се, че негативен ефект върху децата има и насилието в обществото, дори когато децата не са преки участници в него. Насилието, преживано в ранна възраст и особено ако е било за продължителен период от време, може да доведе до нарушения в развитието на мозъка. Стресът оказва неблагоприятно въздействие върху някои зони на мозъка (като амигдалата, хипокампуса и префронталния кортекс). Това повлиява негативно функции като планиране, памет, внимание и контрол върху импулсите. Децата, които са преживели насилие, е по-вероятно като възрастни отново да станат жертви на насилие или те самите да извършат престъпление, включващо насилие. Знанието как да се реагира в подобни ситуации и как да се помогне на потърпевшите деца е от огромно значение. Възрастните не трябва да остават безучастни свидетели на грубо и жестоко отношение към дете, тъй като така се превръщат в съучастници. Децата трябва не само да бъдат подпомагани морално и физически, но и да разберат, че насилието – физическо, психическо, вербално, не е нещо обичайно, а е абсолютно неприемливо за обществото.