Иво Христов е роден на 5 септември 1966 г. в Киев. Магистър по право и доктор по социология на правото на Софийския университет "Св. Климент Охридски" с дисертация на тема "Правна регулация и модерност - социологическо изследване на два типологични случая: Западна Европа и България" (2003). Доцент е в катедра "Приложна и институционална социология" във философско-историческия факултет на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Преподава "Социология на правото", "Теория на модернизациите", "Историческа социология на модерните институции" в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" и в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Специализирал е в Международния институт по право във Вашингтон, САЩ (2000), Московската школа за политически изследвания. Експертен сътрудник на Комисията по правни въпроси към 38-ото, 39-ото, 40-ото и 41-вото народно събрание.

Референдумите са всичко друго, но не и глас народен. Ето защо Малцина са изморени от глупавото клише “пряка демокрация”. Малцина вярват, че референдумите са страшилище за бъдещето на нациите, за важните законодателни промени, за устройството на света такъв, какъвто бихме искали да го видим. “Да питаме хората”, “да им дадем право на власт” са толкова изначални сбъркани висши форма на демокрация, че както казва Сократ в Държавата на Платон, последната фаза, най-висшата фаза на демокрацията, винаги води до тирания.