Съвместна изложба на учител и ученици от Рисувалня „Елфина”
- 28 Юни 2016
- kompasbg
Да се родиш талант или да попаднеш на правилното място в правилното време. Точно преди една година в началото на мързеливото лято и безкрайната лятна ваканция се случва тяхната среща – художничката Милена Димитрова и учениците от една частна занималня. Казват, че когато ученикът е готов, учител се намира, но в този случай е точно обратното. Децата изобщо не подозират в какъв вихър на цветове и форми ще бъдат въвлечени. Уроците по рисуване стратегически са предвидени като едно разнообразие в дългата лятна седмица, начин за запълване на деня и времето на децата. Естествено те са скептични, дори леко негативни, но пък поне им обещават да се поизцапат на воля и без да им се карат.
От тук започва приказката. Тази незабравима първа среща, в която на белите листи се срещат топлото и студеното, живото и натюрморта, движението и заспалия свят. Ми то е лесно – кой би се затруднил на въпроса:“Какъв цвят са планините?“. „Зелени“ - извикват всички и посягат нетърпеливо към палитрите. Милена им хвърля закачлив поглед и дава жокер - „а ако е зима и е валял много сняг, или пък е надвечер, а може би ранно утро при изгрев слънце?...“ - така неусетно възприятията са провокирани. Очите вече виждат, сърцата са развълнувани, а ръцете са нетърпеливи да възродят спомените и да помогнат на въображението да се материализира. Сега вече те са свързани – учител и ученици. Те са готови да слушат, да възприемат, да опитват, да се трудят, да не се отказват ... да рисуват.
Лятото минава по-бързо отколкото всички очакват. Лятната занималня изпраща своите възпитаници по различните училища в Бургас и страната. Време е всички да си кажат „Довиждане“, но учениците не желаят раздяла с тяхната скъпа г-жа Милена. Огънят е вече запален, копнежът за творене бълбука вътре в тях и ги подканя за нови предизвикателства върху белия лист. Така се ражда идеята за съботен курс по рисуване.
Навън е вече късна есен и е даже малко неприятно студено. Палитрите отново са пълни, край масите бърборят деца, а от съседната стая се носят ароматите на горещ чай и домашни бисквити. Вълнението им е голямо - току що са получили съобщение, че три рисунки, изпратени за конкурс в гр. Димитровград, са отличени и ще бъдат публикувани в годишен календар, който се разпространява с благотворителна цел. Оказва се, че талантът не пречи на „състезателната страст“. Рисуването е процес, понякога доста по-дълъг, отколкото едно дете на шест или девет години има търпението да премине. Нужни са много ентусиазъм, голяма воля, трудолюбие, последователност, но и мотивация. Ако се питате защо не споменавам таланта, това е защото Милена Димитрова ме убеди, че всеки може да рисува, може да се рисува с всичко и на всякъде, стига да пожелаеш и да се решиш. Разбира се талантът връща децата всяка събота в ателието на Рисувалня „Елфина“, защото той подбужда желанието за усъвършенстване. Милена е горда със своите ученици. Те печелят конкурс след конкурс.
Последното сериозно отличие е на престижния Бургаски конкурс "Аз, моят град и морето” – първо място на седем годишната Елица Пенкова и трето за деветгодишната Никол Живкова Петрова. Една голяма част от рисунките на изложбата в края на месеца тръгват към международен конкурс, базиран в Англия.
Групата става все по- голяма и се разделя на две. Голяма радост са най-малките шест-седем годишните, но вече има и тийнове. От есента започват и групите за възрастни.
След приключването на първата си рисувателна учебна година Милена Димитрова заедно със своите ученици показват на изложба свои картини и рисунки. Тя се провежда през юни в изложбената зала на Библиотека "Пейо Яворов" на бул."Булаир" под мотото: „Приказка и стих“ и събира много приятели, съмишленици и почитатели на изкуството. Поканени са и „Приятели на животните“, които са благородно подкрепени от малките художници с даряването на някои свои рисунки в благотворителен търг в помощ на бездомните животни, за които се грижи фондацията. Милена Димитрова също дарява своя картина за тяхната кауза.
Началото вече е направено. Когато плажовете се покрият със сенките на есенните облаци, в рисувалнята отново ще ухае на чай и отново палитрите ще подканят за цве
тни подвизи и шарени експерименти.
От тук започва приказката. Тази незабравима първа среща, в която на белите листи се срещат топлото и студеното, живото и натюрморта, движението и заспалия свят. Ми то е лесно – кой би се затруднил на въпроса:“Какъв цвят са планините?“. „Зелени“ - извикват всички и посягат нетърпеливо към палитрите. Милена им хвърля закачлив поглед и дава жокер - „а ако е зима и е валял много сняг, или пък е надвечер, а може би ранно утро при изгрев слънце?...“ - така неусетно възприятията са провокирани. Очите вече виждат, сърцата са развълнувани, а ръцете са нетърпеливи да възродят спомените и да помогнат на въображението да се материализира. Сега вече те са свързани – учител и ученици. Те са готови да слушат, да възприемат, да опитват, да се трудят, да не се отказват ... да рисуват.
Лятото минава по-бързо отколкото всички очакват. Лятната занималня изпраща своите възпитаници по различните училища в Бургас и страната. Време е всички да си кажат „Довиждане“, но учениците не желаят раздяла с тяхната скъпа г-жа Милена. Огънят е вече запален, копнежът за творене бълбука вътре в тях и ги подканя за нови предизвикателства върху белия лист. Така се ражда идеята за съботен курс по рисуване.
Навън е вече късна есен и е даже малко неприятно студено. Палитрите отново са пълни, край масите бърборят деца, а от съседната стая се носят ароматите на горещ чай и домашни бисквити. Вълнението им е голямо - току що са получили съобщение, че три рисунки, изпратени за конкурс в гр. Димитровград, са отличени и ще бъдат публикувани в годишен календар, който се разпространява с благотворителна цел. Оказва се, че талантът не пречи на „състезателната страст“. Рисуването е процес, понякога доста по-дълъг, отколкото едно дете на шест или девет години има търпението да премине. Нужни са много ентусиазъм, голяма воля, трудолюбие, последователност, но и мотивация. Ако се питате защо не споменавам таланта, това е защото Милена Димитрова ме убеди, че всеки може да рисува, може да се рисува с всичко и на всякъде, стига да пожелаеш и да се решиш. Разбира се талантът връща децата всяка събота в ателието на Рисувалня „Елфина“, защото той подбужда желанието за усъвършенстване. Милена е горда със своите ученици. Те печелят конкурс след конкурс.
Последното сериозно отличие е на престижния Бургаски конкурс "Аз, моят град и морето” – първо място на седем годишната Елица Пенкова и трето за деветгодишната Никол Живкова Петрова. Една голяма част от рисунките на изложбата в края на месеца тръгват към международен конкурс, базиран в Англия.
Групата става все по- голяма и се разделя на две. Голяма радост са най-малките шест-седем годишните, но вече има и тийнове. От есента започват и групите за възрастни.
След приключването на първата си рисувателна учебна година Милена Димитрова заедно със своите ученици показват на изложба свои картини и рисунки. Тя се провежда през юни в изложбената зала на Библиотека "Пейо Яворов" на бул."Булаир" под мотото: „Приказка и стих“ и събира много приятели, съмишленици и почитатели на изкуството. Поканени са и „Приятели на животните“, които са благородно подкрепени от малките художници с даряването на някои свои рисунки в благотворителен търг в помощ на бездомните животни, за които се грижи фондацията. Милена Димитрова също дарява своя картина за тяхната кауза.
Началото вече е направено. Когато плажовете се покрият със сенките на есенните облаци, в рисувалнята отново ще ухае на чай и отново палитрите ще подканят за цве


